– Какво си пожелавате навръх рождения ден?
– Желанията ми вече не са свързани с някакви амбиции или големи цели, защото годините и времето ме научиха, че когато човек е здрав и в хармония със себе си, може да постигне много. Така че си пожелавам здраве и любов в семейството ми, за да мога спокойно да следвам целите си.
– Каква бе изминалата година за вас в личен и служебен план?
– Много бързо измина последната година, защото грижите за малкия Станислав са доста. Като добавим и ангажиментите, които имам в моята работа, се оказва, че почти не усещам как минава времето. В личен план това беше една от най-хубавите ми години, защото в зряла възраст отново имах шанс да стана майка. Успях заедно с моите партньори да разширя бизнеса си, което не беше лесно в това трудно време.
– Имате ли незабравим рожден ден?
– На рождения ми ден винаги се случва нещо интересно. Преди шест години, точно на рождения ми ден, се запознах със Станислав, а на следващата година, пак на рождения ми ден, се оженихме. Няма как да забравя това – бяха емоционални дни, които промениха живота ми напълно. От тогава до сега всяка година освен
рожден ден празнувам и годишнина от сватбата със Станислав. Гледаме да сме предимно двамата, напълно достатъчни сме си.
– Какво е отношението ви към подаръците?
– Изненадите винаги са по-приятни от „поръчаните” подаръци. Тази година най-близките ми хора ме изненадаха с прекрасно пътуване, защото знаят, че аз най-много обичам това. За мен най-прекрасният подарък е да отидеш някъде, където да се чувстваш свободен и безгрижен поне за малко. В България животът вече е толкова стресов, че се налага буквално да избягаш някъде, за да се презаредиш.
– Кои са хората до вас, на които държите най-много?
– Моята опора са четиримата мъже, които обичам много – брат ми, двамата ми синове и моят съпруг. Имам и много близки приятели, на които държа изключително много. Всички те са хора, които са били с мен във всякакви моменти.
– Кой е най-хубавият и най-лошият момент в живота ви?
– Аз съм от хората, които не степенуват нещата. Лошото се опитвам да го забравя на момента, защото то потиска и депресира. За мен са важни само хубавите и незабравими моменти, а те са свързани с раждането на синовете ми.
– Вярвате ли в любовта или сте от хората, които смятат, че тя е истинска само в художествената литература?
– Вярвам в любовта, защото продължавам да съм влюбена в съпруга си вече шеста година. Ако някой не вярва в любовта, то той просто не е срещнал своя човек. Но съм сигурна, че на всеки му е писано да открие своята голяма, истинска и единствена любов. Понякога идва по-късно, но никога не те подминава, убедена съм!
– Вярвате ли в съдбата, в това, че на всеки е предопределено с какво да се занимава, как да се развие животът му? Усещали ли сте намесата й при вас?
– Не знам дали е съдба или липса на опит, когато вземаме грешни решения например. Животът ни дава различни шансове и от нас зависи дали ще изберем промяната. Аз съм имала различни шансове в живота и съм печелила, когато съм рискувала. Вземала съм и много грешни решения, за които сега съжалявам и за които едва ли ми е виновна съдбата, а по-скоро моята собствена непрозорливост. Но пък това са ценни уроци, така че човек не знае кога печели и кога губи.
– Притеснявате ли се от старостта, от това, че човек се променя с годините?
– Не мога да се притеснявам от нещо, което е неизбежно с времето. Притеснява ме не старостта, а загубата на енергия и цел. Дано не ми се случва, защото предполагам, че е страшно. За да отложа във времето този етап от живота, се опитвам да живея динамично и здравословно и да не мисля за старостта.
– Как виждате себе си след 10 или 20 години?
– Нямам никаква идея. Важното е до мен да са любимите ми хора, останалото е суета.
– За какво мечтаете?
– Човек не може да живее щастливо в бедна страна с изстрадали хора. Затова ми се иска България да стане една нормална страна с нормални човешки взаимоотношения. Не разбираме ли, че начинът, по който живеем – в стрес, злоба и отчаяние, са пагубни за всички?! Лошотията наистина е в плашещи размери, а това разболява нацията ни. Мечтая младите хора след нас да са по-добри и по-отговорни, за да върнат достойнството на българина. Иначе сме изгубени и обречени…
– Планувате ли второ бебе от съпруга си?
– Много обичам децата, но честно казано, осъзнавам рисковете на късното майчинство. Вече рискувах, но едва ли ще намеря смелост отново да опитам… Родих със секцио и имах нужда от повече почивка. Не е лесно да станеш майка на почти 49 години.
– Как се разбират двете ви момчета и как бихте желали да ги възпитате?
– Разликата във възрастта им е почти 20 години и засега е трудно да се говори за каквото и да е общуване между тях. Сигурна съм обаче, че след време ще имат прекрасна връзка, защото аз възпитавам и двамата в това да обичат и да оценяват добрите неща. Големият ми син е прекрасен млад човек, който не пие, не пуши, учи сериозно и не обикаля нощните заведения. Иска ми се и малкият да бъде възпитан така да бъде добър човек и да обича хората и страната си.