С Мирела разговарях по телефона. Не изчака да задам първия си въпрос, а започна директно: „На път съм да се омъжа за Павел. Преди месец той ми направи официално предложение за брак и аз искам да му кажа „да“, НО… Това „НО“ започва да ме тормози и вече седмица не мога да се отърва от него.“ И вие, скъпи приятели, и аз добре знаем, че когато се появи въпросното „но“, значи съществува някакъв проблем. Дали става въпрос за колебание, несигурност, страх или нещо друго, ще разберем от самата Мирела.
– Павел е моят живот и само с него виждам бъдещето си – толкова много го обичам! Родителите ми го харесаха от самото начало на връзката ни, роднините казват, че е добро момче, но сестра ми, която е доста по-голяма от мен – разликата ни е 12 години, оня ден ме предупреди да имам едно наум и да не избързвам с женитбата, защото по всичко личало, че ще допусна нейната грешка.
– Какво има предвид сестра ти?
Оцелява ли любовта след брака?
– Иска да ми каже, че любовта не е достатъчна за един щастлив брак. Тя също се омъжи по любов. В началото със зет ми Илия бяха луди един по друг и все гледаха да останат насаме, да не им се мярка никой пред очите. Усамотяваха се в някоя стая – естествено, за да се любят. Ако пък имаше повече хора вкъщи, просто излизаха навън. Не се съобразяваха пред кого и как се целуват – правеха го и пред мен, а тогава аз бях малка, едва 6-годишна, и това ми се струваше доста невъзпитано. Срамувах се да ги гледам, като че ли вършеха нещо нередно. Натискаха се в градския транспорт, пред възрастните ни 90-годишни съседи, пред познати и непознати. Нямаха никакви задръжки. В същото време усещах, че истински се обичат. После се родиха племенниците ми, налегнаха ги битови проблеми и любовта им малко по малко започна да се топи. Накрая пък ги затисна финансова криза и сега едва свързват двата с края. Започнаха да се карат, да се обиждат, да бягат от семейните отговорности. Това имаше предвид сестра ми – да търся сигурност, а не да се заблуждавам, че щом сексът с Павел е на 6, всичко ще е наред. Не било така.
– Ти как го усещаш Павел? Какво чувства сърцето ти?
– Той е всичко за мен. Обичам го повече от себе си и навярно така, както сестра ми някога обичаше Илия. По същия начин и ние търсим къде да се скрием, за да сме само двамата, не ни интересува никой друг. Дори с приятели рядко излизаме. Любовта ни е напълно достатъчна, за да я споделяме и с други. Само Павел знае как и къде да ме докосне, че да изригна на секундата. Само той може да целува толкова страстно, като Дон Жуан, и толкова нежно – направо се разтапям в прегръдките му. Не вярвам, че всичко това с годините си отива. И не допускам, че страстта между нас някога ще изчезне. Сигурна съм, че истинската любов е за цял живот. При сестра ми тя може и да си е отишла, но при мен ще е вечна. Освен това не мисля, че парите имат значение за любовта.
– Ти на колко години си?
– На 19, сега бях абитуриентка.
– Явно сестра ти иска да ти каже да не прибързваш, а да понатрупаш опит…
– С кого да го трупам този опит? Аз само Павел искам, никой друг. Той е първият мъж в живота ми, искам да е и последният. Любовта ми към него е много силна. А ако трябва да „си поживея”, както ме съветва сестра ми, аз пак ще продължа да го правя, но с Павел, след като се оженим. Толкова искам да се видя в бяла булчинска рокля, да има много цветя на сватбата, гости, музика, танци… Нали казват, че това е най-щастливият ден за всяка жена!
– Павел работи ли?
– Безработен е от 2 месеца, но има къде да живеем. В къщата на родителите му има две свободни стаи. За нас ще са, защото той няма братя и сестри. Аз засега не мисля да уча повече, така че ще си потърся работа като продавачка в някой магазин, може и сервитьорка да стана, но Павел много не ми дава да работя по заведенията. Ще видим… Абе, все ще се справим някак си, майка му и баща му работят, имаме покрив над главата си, какво повече да искаме?
– А той как се издържа, като не работи?
– На него пари не му трябват – нито пие, нито пуши. Само аз пуша. Храни се вкъщи, не излиза по кафенета, а и все ще си намери и той някъде работа. Не е претенциозен – шофьор е, има категория С. Така че може за шофьор някъде да го вземат, или пък в строителството, където доскоро бачкаше. Тя, сестра ми, оттам всъщност започна – че и ние като тях с Илия няма да разполагаме с пари и това щяло да се отрази на брака ни. Кара ме да кандидатствам в университета, да завърша поне едно висше, че да имам професия, защото съм само с гимназия.
– Може би е права, все пак…
– Не е права. Любовта и сексът според мен могат да решат всички проблеми. Пари се печелят, но любов с пари не се купува.
Add comment