Когато преди девет месеца мъжът на сестра ми загина нелепо, си дадох дума да й помагам с каквото мога. Разбира се, тайно от съпруга си, защото той открай време не я харесва. За него тя винаги е била лекомислена – живеела нашироко, без да се замисля за утрешния ден, въртяла мъжа си на малкия пръст и харчела до стотинка всичко, което той изкарвал. А глупакът бил горд и щастлив, че има красива и елегантна жена. Дори и на погребението не пропусна да мърмори, че ако не била толкова широкопръста и безотговорна, е щяла да има заделени пари настрана, но сама си била виновна, сега животът щял да я научи да си прави сметката и да пести. Мълчах и не коментирах, иначе трябваше да се скараме и да оскверня паметта на зет си. Пък и за мен по-важното бе да измисля начин да отделям част от заплатата и да давам на сестра си и дъщеря й, още повече че момичето беше абитуриентка и трябваше да отиде прилично на бала си.
Хвърлени пари на вятъра…
И ето че през април птичката кацна на рамото ни. Купих само един билет от лотарията – от тези, дето се търкат цифрите със стотинка, и го нарекох на племенницата. Още втората цифра показа, че печеля… 10 000 лева. Не повярвах на очите си, но след като и продавачката го потвърди, се метнах на едно такси и… направо у сестра си. Такава радост беше, не мога да ви опиша, а момичето подскачаше, прегръщаше ме и плачеше от щастие. За да не разбере мъжът ми обаче, направихме така, че срещу скромно възнаграждение печалбата получи нейна приятелка. Още тогава изрично казах на сестра си да купи тоалет за абитуриентския бал на дъщеря си, а останалото да задели за следването й.
Сякаш съм говорила на стената. Когато племенницата се обади да ми съобщи в кой ресторант ще бъде изпращането й за бала, се сепнах, но реших да се въздържа от коментар – все пак това бе нейният празник. Само че онова, което преживях на следващия ден, направо ме хвърли в шок. Освен че в луксозното заведение се оказахме над 70 души поканени, трудно можеше да се познае коя всъщност е абитуриентката – сестра ми или дъщеря й. И двете бяха издокарани като номинирани актриси за “Оскар”. Впоследствие разбрах, че тоалетите им са изработени по поръчка от модна къща в Милано, а кувертът на човек в ресторанта бил 50 лв. За капак имаше и жив оркестър, няма да споменавам името на певицата, доста е известна, както и хонорара, който ненормалната ми сестра е платила. Тя се движеше като холивудска звезда между гостите и когато дойде при мен, ухилена до ушите, ми прошепна в ухото: “Благодаря ти, сестричке, че помогна. Наместих парите до стотинка, но пък наистина направих страхотен купон на детето си, нали!?!” Идеше ми да й кресна, че след този маскарад майка и дъщеря ще духат супата, но се въздържах. Пазех сили да понеса коментара на мъжа си, като се приберем вкъщи. Но той явно бе толкова ошашавен от демонстрацията на “хвърлени на вятъра пари”, че само измърмори: “Сестра ти или е ударила джакпота на тотото, или е станала елитна проститутка!” Не му отговорих, но си казах наум: Сестро, аз съм дотук!
Анонимна
Споделете и вие историята си на e-mail po.krasivi@gmail.com
Leave a reply