Изкуших се да ви разка­жа историята на брат ми Симеон, защото досега не съм срещала подобна. Беше последна година сту­дент, когато идвайки си за няколко дни да отпразну­ваме у дома Коледа, се за­позна и влюби в Наталия.

Тогава тя беше 16-годишна ученичка. За да нея изпус­не, след като се дипломира, той се отказа от намерени­ето си да остане и се уст­рои в София, върна се в гра­да ни, намери си подходя­ща работа и се отдаде на любимата си. Наталия завъ­рши гимназия след три го­дини и пожела да следва поп и джаз пеене в музикал­ната академия. Имаше ху­бав, специфичен глас, уча­стваше в една младежка рок група’и мечтаеше за сценични изяви. Брат ми обаче й постави ултиматум или той, или консервато­рията. Помня как тя плаче­ше на рамото ми и ме моле­ше да й помогна, да говоря с него да не я разпъва на кръст. Повтаряше ми, че го обича безмерно, но от мал­ка е мечтаела да стане пе­вица. През сълзи ми споде­ляше, че обожава сцената, прожекторите и аплодис­ментите на публиката. Зато­ва не било честно да я кара да избира между двете най-скъпи неща – музиката и любимия мъж. Не знам как Симеон успя да я склони, но още през есента те се оже­ниха и Наталия дойде да живее у нас. Родителите ми отстъпиха горния етаж от къщата на младоженците, аз останах долу с тях. Мис­ля, че двамата бяха много щастливи, поне така из­глеждаха Наталия завърши учителския институт в гра­да ни и започна да препо­дава музика в началния курс. Направи детски хор и вокална група, който се рад­ваха на успех в града ни. Често, когато ми разказва­ше за питомците си, очите й светеха, бузите й поруме-няваха, което ме караше да вярвам, че е удовлетворе­на от професията си и не съжалява за пропуснатата си певческа кариера Симе­он продължаваше да я обо­жава, у тях винат имаше музика и танци, беше шумно и весело.

Никога не попитах защо все още си нямат дете, въпросът беше твърде дели­катен, затова страшно се зарадвах, когато разбрах, че Наталия е бременна. Месец преди това аз се бях омъжила и със съпруга ми останахме временно при нашите, кроейки планове да . си купим жилище или да се включим в строеж. Точно тогава се случи нещастие­то – родителите ни почина­ха за часове, отровиха се от гъби, при положение че тат­ко бе доказан познавач. Мъката на всички бе голя­ма, но това предопредели оставането ни със съпруга ми в къщата, където по до­кументи първият етаж беше приписан на мен.

След седем месеца пре­живяхме нов удар – Наталия се разболя от хепатит, по­лучи се увреждане на пло­да и роди преждевременно мъртво дете. Макар Симе­он да беше съсипан от за­губата на детето, не се пре­даде, а насочи цялата си обич и грижи за оздравява­нето на съпругата си. Тя обаче не беше добре – ту изпадаше в истерия и обви­няваше Симеон за трагеди­ята, ту потъваше в депресия и се затваряше с дни в ста­ята си. А обвиненията били заради това, че брат ми на­стоял и я пратил при негов познат зъболекар да леку­ва абсцеса на венеца й и тя смята, че той е причината да хване хепатита. В желание­то си да я измъкне поне за момент от меланхолията Симеон организира у тях ку­пон, канейки най-близките им приятелски семейства, в подготовката на който се включихме активно със съпруга ми. Аз се заех с мезетата, той – с напитките. Кумовете на брат ми дове­доха със себе си свой при­ятел – музикант, който мина­вал през града ни и просто решил да им се обади да се видят. Мъжът бе около 30-годишен, доста привлекате­лен и много контактен. Вед­нага стана център на компа­нията, по някое време поис­ка китара и с изпълненията си взриви атмосферата За първи път от месеци видях Наталия да проявява инте­рес към някого. Направи ми впечатление, че се усамоти да говори с него, а когато накрая гостите си тръпнаха, тя прошепна нещо на непоз­натия и задържа ръката си в неговата по-дълго от оби­чайно приетото. Рано сут­ринта, спомням си, че беше неделя, Симеон слезе долу при нас обезумял. Нямаше сили да говори, затова ми подаде някакъв лист, който държеше в треперещата си от вълнение ръка. Беше кратко писмо от Наталия, която пишеше, че го напус­ка и заминава с музиканта в чужбина. Тук се задуша­вала от неговата егоистич­на любов, чувствала се като животно с укротителя си, не можела да му прости, че ако не я бил насилил да отиде при онзи зъболекар, сега са могли да си имат живо и здраво дете. Накрая завър­шваше с това, че щяла да се опита да осъществи мла­дежката си мечта – да стане певица, макар и не светов­ноизвестна.

Цели две години брат ми живя като ранено животно, чиито рани не зарастват. После направи опит да си върне живота, събирайки се без брак с една симпатич­на жена, разведена, с голе­ми деца, но тя не издържа и след година си тръгна. На мен ми призна, че да се живее с него било невъзможно, тъй като Симе­он не допускал никого в сърцето си. Дори в най-ин­тимните им моменти имала чувството, че той отсъства, че е някъде другаде. Брат ми не направи трагедия от заминаването на жената и продължи самотното си съществуване, все едно нищо не се беше случило. Единствено се оживяваше, когато порасналите ми вече момчета се качваха при вуйчо си на горния етаж.

Преди месец, десет годи­ни след като Наталия избя­га, тя се върна пак. Беше неделя и пак рано сутрин­та. Някой звънна плахо на външната врата, аз отворих и онемях. Имаше измъчен вид, поостаряла, но все още привлекателна. Попита ме дали може да говори със Симеон, аз се качих да го извикам, а после застанах да ги наблюдавам от прозо­реца на кухнята. Около де­сет минути той мълчеше и я гледаше, тя му казваше нещо, после навеждаше поглед към земята, накрая той й подаде ръка и заедно се качиха горе. Слязоха чак вечерта пак хванати за ръце, брат ми заяви, че На­талия остава у дома и попи­та дали ще ги поканим на вечеря. Тя беше смутена Симеон се въздържаше да проявява каквито и да е чув­ства, но аз го познавах от дете и мен не можеше да из­лъже. Знаех, че е щастлив, но не смее да повярва и да се отпусне.

Още на другия ден брат ми си взе отпуска и оттога­ва са непрекъснато заедно. Седят и разговарят с часо­ве. Сигурно си наваксват за изгубените години. Повече от сигурна съм, че Симеон не я е попитал къде е била и защо е избягала с онзи, а и тя едва ли е пожелала да му разкаже. Може би наисти­на е по-добре някои исто­рии да останат неизказани, двамата да зачеркнат мина­лото и да започнат на чис­то новия си живот. С поуки­те от старите грешки.

Христина

Да започнеш на чисто