Знам, че много читатели ще ме упрекнат. Добре, че животът ми е тайна и хората от нашето градче не знаят какво се случва в дома ни. Има само един човек, който е наясно и се опитва да разруши щастието ми, но се надявам, че няма да успее.
И така, нека започна отначало. Омъжих се за Янаки, когато бях на 19. Той беше на 23, изглеждаше мило момче и си представях, че бракът ни ще е щастлив. А най-вече, така щях да се измъкна от дома на родителите си. Баща ми беше елементарен и озлобен човек, а мама не му противоречеше за нищо. Той ме пребиваше само ако закъснеех с 5 минути от часа, в който ми беше наредил да се прибера. Износвах старите дрехи от сестра си, за нови обувки не можех и да мечтая. Беше ми забранено да слагам грим и парфюм, това било само за проститутките. Не знаех какво е родителите ти да те погалят или целунат. В моето семейство това никога не се случваше.
Оказа се, че съпругът ми е болнав, нещо с главата му не е наред, а за секс не можех и да мечтая. Бях се нахендрила от трън та на глог. Мечтаех той да ме гушка, да ме целува, да ме обладае страстно, а той заспиваше до мен, без дори да ме докосне. Сякаш не забелязваше, че съм жена, жадна за любов.
Една нощ станах, излязох в градината и започнах да плача. Не усетих кога се е приближил свекър ми. Без да ме попита какво се е случило, той ме прегърна и аз започнах на хлипам на гърдите му. Петър галеше и целуваше косата ми, после мокрите ми от сълзи очи, устните… За пръв път разбрах какво е да си с истински мъж в онази нощ под звездите. Никога няма да я забравя.
Станахме любовници и тайно се любехме при всяка възможност. И така е до днес. Той ми призна, че е виновен пред мен. Знаел, че синът му не струва, но се надявал, че като има такава жена в леглото си, нещо в него ще се събуди. Пък и свекървата мечтаела да види сина си женен. Тя от години е на легло, страда от коксартроза и куп други болести. След неуспешна смяна на ставите не може да се движи.
Заживях в грях – омъжена за сина, спях с баща му. От него са и двете ми деца, но никой не знае. Дали Янаки не проумява с болния си мозък, или просто се прави, че не разбира, но иначе е мил и добър с тях. Купува им играчки и бонбони, води ги на разходка. Никога нищо не ми е казал.
Свекървата също си трае. Радва се на „внуците си“. Единствената, която ме гледа с упрек, е сестрата на Петър. Дори веднъж ми каза, че ще се пържа в ада. Нямам представа как е разбрала, обаче все въси вежди, когато е у дома. Добре, че рядко идва, защото живее в друг град. Петър ме успокоява, обещава ми, че ще я държи далече от мен, но аз се страхувам да не се разчуе. Не ми пука за мен, за децата се притеснявам. Да не започнат да им се присмиват и току-виж някой им наприказвал глупости.
Не знам дали ще се пържа в ада и дали съм грешница, но и аз съм човек и имам право на щастие. Да не говорим, че направих щастливи Янаки и майка му, за Петър да не говорим. Той, милият, се грижи от години за болната си съпруга, и ако не бях аз, нямаше да усети отново женска ласка. Децата ни са прекрасни, какво повече мога да искам. Сигурна съм, че Бог ще ме разбере и ще ми прости. А хората не ме интересуват.
Една щастлива грешница
Вината от изневярата го възбужда до лудост
Add comment