По онова време бях млада специалистка в едно министерство – въодушевена и пробивна. За разлика от по-възрастните ми колежки, които бяха семейни и с деца, аз се съгласявах на всякакви командировки. Беше ми много приятно да пътувам насам-натам, винаги се случваше по път нещо интересно – запознавах се с приятни хора, канеха ме на гости, завързвах полезни контакти.
Не беше маловажно и това, че между другото успявах да открадна малко време и за собствените си удоволствия, което не ми се случваше често в София-да се поразходя, да ида на масаж или на фризьор, да изкарам някой флирт… Абе, гледах на тези командировки като на сладки бягства от софийското ежедневие. Най-хубаво ми беше да ме пратят на морето. Там изкарвах половината командировка на плажа. Само за една от тези „морски“ разходки не искам да си спомням. Никога повече не отидох в това курортно селище. Всъщност на него нищо му нямаше, много си беше хубаво, но тогава попаднах на компания местни младежи, с които яко се напихме. Един от тях -едър, силен, с обгоряло мускулесто тяло, много ми се натискаше. Седна при мен, непрекъснато ме канеше да танцувам, а междувременно все ми доливаше чашата с вино. Беше бачкатор, но весел, остроумен и чаровник. И когато някъде след полунощ реших да си тръгна, а краката ми не ме държаха вече, нямах нищо против по каната му да ме закара с мотора си до моя хотел. Хич не ми мина през ума, че и той си беше пийнал яко.
Цялата работа можеше да свърши много зле, но май и двамата сме имали ангели пазители, защото по пътя катастрофирахме. Блъснах ме се в дърво, но на нас ни нямаше нищо. Е, аз бях с обелени коляно и лакът, той си натърти рамото и бедрото, ама за млади хора какво е това – едно нищо. Изтрезнели, но все още весели, зарязахме смачкания мотор и седнахме в някаква горичка край шосето. Някой скоро беше косил тревата и наблизо имаше купи с полуизсъхнало сено. Настанихме се върху една от тях и отпразнувахме оцеляването си с един дълъг и хубав секс. На другата сутрин, куцукайки, се върнахме на стоп.
След два дена бях вече в София и изхвърлих от паметта си даже името на това момче. Но… в края на месеца заподозрях, че тази командировка май ще има последствия. А на втория месец стана напълно ясно, че съм бременна. Гинеколожката ме ошашави със съобщението, че имам не знам какви проблеми с тръбите и яйчниците и че е цяло чудо, че съм забременяла. С други думи, трябваше да реша – да махна ли бебето, рискувайки да нямам повече деца, или да го оставя. Цялото семейно и роднинско войнство ревна в един глас, че не щат копелета и аз… на инат, го оставих.
Днес моят Румен – умен, весел и голям чаровник като баща си, умилява и възхищава всички около мене, а колко аз си го обичам няма защо да казвам. Помолила съм го само да не ходи в онова крайморско селище, уж под предлог, че там навремето съм щяла да се удавя. Ама дали ще спази обещанието си, никой не знае. Той така прилича на баща си! Страх ме е да не се срещнат. Не ща да си го помисля даже, направо настръхвам.
Скоро синът ми навърши пълнолетие и знаете ли какво си поиска за подарък? Мотор! Иди после кажи, че кръвта вода не става.
Една самотна майка
Понякога летните забежки завършват с бременност
Add comment