Здравейте! Пише ви един отчаян мъж, който дълги години живя в заблуда. Влюбих се в Катя, която имаше дете, а аз бях ерген. Това не ми пречеше и я прибрах при себе си. Докато дъщеря й Мая отрасне, давах мило и драго за двете. Роди се и синът ни Краси. Бях щастлив и мислех, че сме едно прекрасно семейство. Но скоро разбрах, че дълбоко се заблуждавам.
Когато Мая навлезе в пубертета, сякаш дяволът се всели в нея. Започна да краде от парите ни, прибираше се пияна, лягаше си за пари с по-големи от нея мъже. Пет училища смени и отвсякъде я изключиха. Майка й само вдигаше рамене и се оправдаваше с това, че по цял ден е на работа и не може да я контролира.
Разправях се с Мая, опитвах да я предпазя да не прави глупости, но тя изобщо не ми обръщаше внимание. Освен че се занимавах, доколкото мога, с нея, водех и прибирах сина си от детска градина, а понякога и готвех, за да съм в помощ на Катя, която толкова обичах. Но Мая прекали с безотговорността и простотиите си. Един ден реших, че така повече не може и настоях да седнем да поговорим. Тя обаче само ме погледна през рамо и изстреля в лицето ми: ‘Ти ли ще ми кажеш какво да правя бе, педера*т!“ Кипна ми и 
я изгоних от вкъщи. След малко по телефона ми се обади бясна Катя. Беше ми обидена и направи страхотен панаир. Каза ми, че Мая отишла при баба си и се оплакала, че я тормозя. Аз обаче бях непреклонен и заявих на жена си, че докато това момиче не си седне на задника, няма място в къщата ми. Катя уж призна, че съм прав, но нещо между нас се пречупи.
Все по-често съпругата ми закъсняваше от работа, прибираше се, лъхаща на алкохол. Изобщо не й пукаше за сина ни, а той, милият, я чакаше и не искаше да си легне, преди да я целуне за лека нощ. От познати подразбрах, че Катя си има любовник – неин семеен колега, алкохолик. Една сутрин й казах, че ще се направя, че нищо не знам, но я моля да се вземе в ръце и да си гледа семейството и децата. Сякаш не й казах това, ами да хойка и да пие повече. Накрая не ми издържаха нервите, събрах й парцалите в няколко чувала, изнесох ги пред вратата на апартамента и смених патрона. Тя веднага отиде в полицията и подаде срещу мен жалба за домашно насилие. Забраниха ми да я доближавам – нея, сина си, дъщеря й и всичките й роднини на по-малко от 100 метра. Бях бесен, но безсилен. Когато й звънях да ми каже поне как е синът ми, тя не ми вдигаше телефона. Не го бях виждал повече от 20 дни и вече откачах. Тогава измислих друга тактика.
Научих къде е квартирата, където се е преместила с малкия и където редовно я посещава любовникът й. Намерих номера на джиесема на жена му и една вечер й се обадих. Представих се като приятел на съпруга й и трябва спешно да се свържа с него, но не мога. Тя се усъмни и попита откъде имам номера й. Излъгах, че мъжът й ми го е дал в случай, че не мога да го намеря. Тогава тя ми каза, че той е на банкет и може би затова не си чува джиесема. Не издържах и й отвърнах, че ако иска, може да дойде с мен да види къде е банкетът. Усетила, че нещо не е наред, тя се съгласи.
Разбрахме се къде да се чакаме и я заведох в блока с квартирата на Катя. Качихме се на етажа и тя звънна на мъжа си. Попита го къде е, а той й отвърна: „На банкет, нали знаеш!“. Леле, като подивя тази жена, задумка по вратата и се развика веднага да й отвори и да се покаже с ку*вата, с която се търкаля. Наизлязоха и съседи – абе, стана голямо чудо! Най-накрая Катя и оня отвориха вратата.
Без да ги погледна, влязох да си търся детето. Като го видях, направо ми се доплака – косата му сплъстена, ноктите му мръсни и дълги. Грабнах го и оставих оная никаквица, жена ми, да вика подире ми. Краси изглеждаше недоспал, стресиран и отслабнал. Къде са го мъкнали по кръчми всяка вечер, не знам. Изкъпах го, нахраних го и го попитах ходи ли на детска градина. Каза, че не, защото мама не можела да става сутрин да го води. Взех решение какво да правя на секундата. Обадих се на шефа си, че си взимам две седмици отпуска. На сутринта минахме през детската градина и казах на директорката, че Краси ще отсъства две седмици. После поехме към моето родно село, където живеят родителите ми. То е в Родопите и мястото е много красиво и спокойно. Майка ми и баща ми са пенсионирани учители и имат малко стопанство. С радост посрещнаха внука си, обградиха го с внимание и любов и всеки ден му приготвяха вкусни неща с домашни продукти. Краси живна, бузките му се зачервиха от чистия въздух и по цял ден играеше на двора. Двете седмици обаче минаха бързо и трябваше да се прибираме обратно.
Като се върнах, ме чакаше съобщение, че жена ми е подала молба за развод. Процесът беше много тежък и понеже при такива дела винаги защитават майката, присъдиха Краси на Катя. Можех да го виждам първата и третата събота и неделя в месеца.
Докато минат делата и всички процедури, синът ми тръгна на училище. Купих му телефон, за да мога да го чувам по-често. Зареждах го редовно с ваучери, но оная кучка изговаряше минутите на детето. Не му оставяше и левче, че да може поне да ми кликва. Принудих се да направя така, че да може да избира само моя номер, за да не навъртат Катя и дъщеря й разговори, а аз да плащам.
Сега вече виждам Краси всяка седмица. Майка му се съгласи да ми го дава, че спокойно да хойка и да си вее байрака. Подредил съм му стаята, купил съм му всичко необходимо да се чувства добре, като е при мен. Ама Катя го глези и го оставя да прави каквото си иска вкъщи и аз, като го взема, вместо да го изведа някъде, сядаме да четем и да пишем, за да навакса пропуснатото. Нищо, че вече е във ваканция. И се страхувам, че като дойде времето сам да избира при кого от нас да живее, ще остане при майка си, защото там няма контрол.
Дано обаче като настъпи този момент, момчето ми да прояви разум и да избере да дойде при мен…
Димитър
Скъпи читатели, изпратете ни вашата история на po.krasivi@gmail.com
Add comment