В най-щастливия ден в живота ми си отнесох шамара!
Помня, сякаш беше вчера. Изписаха ме с бебето от болницата. Ангел пристигна брадясал и пиян. Миришеше на пот и ракия. Вдигна луд скандал, че трябва да плати в болницата. От срам братовчед ми се бръкна и даде парите. Помоли ме да се кача с детето в неговата кола, защото имаше опасност да катастрофираме, ако се качим при Ангел. Той побесня и вместо благодарност, че съм му родила дъщеря, получих такава силна плесница, че едва не паднах на земята. Охраната едва го усмири.
При така създалата се ситуация и множеството свидетели на скандала, имах повод да си тръгна. И го направих, при това с гордо вдигната глава.
Колкото до хората – нека си говорят, като нямат друга работа. Нали тях никой не ги бие и не им оставя синини по лицето.
Какво бъдеще ще осигури на детето си такъв баща? Никакво! Съветвам всички в това положение да съберат кураж и като мен да целунат ръка на родителите си, да помолят за прошка и подслон. Когато бившият ми съпруг дойда да ме търси, нашите му казаха, че не са ме намерили на улицата и никой няма право да ми посяга.
– Бранислава
Add comment