Танцуващите боси върху жаравата нестинари изпадат в транс, за да изпълнят този древен езически култ – нестинарството (на гръцки: Αναστενάρια – анастенария).
Вечерта на 3 срещу 4 юни в деня на Св.Св. Константин и Елена (по Юлианския календар, така наречения „стар стил“) нестинарите играят по стара традиция. В началото на 20 век в Източна Тракия започва да се разпространява този обичай. След разделянето на България част от тези села попадат в Турция. В тях е имало предимно гръцко население, което се преселва в Гърция – около двадесетте години на миналия век. Там те пренасят и обичая нестинарство.
Изследователите отбелязват факта, че нестинарите се придържат по отношение на празниците към свой особен календар, който задава структурата-модел на обредния им цикъл. Годината се разделя на две от най-свещените за нестинарите дни. Те са тридневният празник на Св. Св. Константин и Елена и тридневният празник, съвпадащ с дните, през които Църквата чества паметта на Св. Атанасий Александрийски и преп. Евтимий Велики (18–20 януари). През лятото играят в жаравата на открито, а през зимата по време на тези празници се играе в свещеното огнище, намиращо се в конака им. Прави впечатление, че нестинарите не отбелязват особено Рождество Христово.
Нестинарството беше обявено официално от ЮНЕСКО за световно нематериално културно наследство на 30 септември 2009 г. по време на 4-та редовна сесия на Междуправителствения комитет на ЮНЕСКО за опазване на нематериалното културно наследство в Абу Даби, Обединени арабски емирства (ОАЕ).
Днес единствено в село Българи се пазят иконите на Св.Св. Константин и Елена. Всяка година преди празника се къпят в аязмото край селото, а след това преспиват в конака.
Поверието гласи, че огънят гони зли духове, болести и нещастия, пречиства и опрощава греховете на присъстващите, като ги прави по-силни.
Add comment