Няма човек на този свят, който, след като бъде сло­мен душевно или физичес­ки от беди, болести, неща­стия, в сетния си час да не се обръща към създателя с искрена молитва за спа­сение и изцеление. Загри­жен за човешките съдби на много страдалци, се осме­лявам да изкажа убежде­нието си за чудодейната сила на молитвата.

Свещените книги на всички духовни учения не­двусмислено заявяват, че молитвата е духовен сакрален диалог с Бог, осно­ван върху взаимната лю­бов между твореца и моле­щия се. В този върховен тайнствен акт молещият се трябва с чудодейната си вяра и любов да свърже в едно съвършено единство в сърцето си изповядваща се своя душа и светия Божи дух.

Словесната молитва е най-масовата и неефек­тивна молитва, защото много от молещите се я изричат единствено с ус­тните си, без святото уча­стие на сърцето и душата. Много пъти думите са кухи и изпразнени от искрена изповед. Менталната мо­литва е по-дълбока и по-съкровена, тя е кристално чиста и затова нейните вибрации носят звученето на празнична великденс­ка камбана, идваща не от земното ни тяло, а от не­бето. Най-чудодейна в своето въздействие е ду­ховната молитва, защото е духовен акт на триединството на устата, сърцето и душата.

Молитвата трябва да се превърне в празничен ри­туал за всеки ден. Така ще заслужим най-скъпоцен­ния дар от нашия Отец – вечен живот за душите ни.

Молитвата ни прави по-щастливи