С моята съседка вдовицата Вили често си говорехме на кулинарни теми. Аз съм стар ерген и сам си готвя, така че понякога я питам за съвет.
Веднъж й казах с въздишка, че ми се е дояло баница, но не мога да си направя сам. Забелязах, че очите й светнаха, и тя побърза да се похвали, че била голям майстор. Правела всякакви баници, само че… отдавна не била точила, пък и точилката й се счупила. Веднага й предложих своята – и без това отдавна прашасваше в килера. Тя се засмя, че ако й я занеса, щяла да ми разточи такава баница, че цял живот да я помня.
На следващия ден се разтърсих и открих точилката. Измих я хубавичко, после я завих в един вестник и потропах на вратата на Вили. Комшийката ми отвори по пеньоар, на който две копчета горе и две долу не бяха закопчани. Под дрехата надничаха женските й прелести – пищен бюст и дълги, стройни бедра. Смутих се малко, но й казах, че съм дошъл за баницата. Тя ме потупа по рамото и ми отвърна „Браво!“ – не очаквала, че така бързо ще се отзова на поканата й. Пусна ме да вляза, а аз още в коридора разгънах вестника и й подадох точилката. Забелязах, че лицето на Вили помръкна. Чух я, че смутолеви: „Ама ти за такава точилка ли си помисли?! Все си мислех, че имаш чувство за хумор, ама май съм сбъркала… Не си разбрал намека ми, комшо.“
Едва тогава ми светна лампичката и включих за каква „точилка“ ми е намеквала Вили. Чукнах се по челото за глупостта си и гузно се заизмъквах от дома й, защото нямах готовност за „баница“ между чаршафите. Поне чисто бельо да си бях сложил! На излизане си направих устата, че скоро ще дойда отново. Пълен резил, за който заслужавах бой с точилката!
Съседът
Вместо кулинарен, сътворихме сексуален шедьовър
Add comment