Пиша ви, за да споделя с вас болката си, свързана с възпи­танието на единствения си син.

Родих, когато бях на 23, и от­гледах малкия Мишо без по­мощта на бабите, защото исках да съм най-добрата майка. Ко­гато той стана на 3, със съпру­га ми решихме да имаме още едно дете. Но при втората ми бременност настъпиха услож­нения. Наложи се да я прекъснат и да ми направят операция, след която стана ясно, че няма да мога да заб­ременея повече. Примирихме се и благодарихме на Бога, че ни дари поне с една рожба. От­дадохме се на сина си изцяло. Гледахме косъм да не падне от главата му, задоволявахме всичките му капризи и нищо не му отказвахме. Купувахме му най-скъпите играчки, най-хуба­вите дрехи, изпращахме го на всички екскурзии, които орга­низираха от училище. Когато порасна и отиде в гимназията, беше един от първите в класа, които имаха последен модел телефон и мощен компютър. А за бала му купихме кола Като стана студент, с помощта на моите родители му взехме апартамент, който обзаведох­ме напълно. Мишо веднага се пренесе там и сега си живее са­мостоятелно. Отказва обаче да работи. Казва, че има много да учи, че изпитите му са трудни и не може да се разсейва, като ходи и на работа. Опитахме се с баща му да му обясним, че не можем да поддържаме разхо­дите по двете жилища-нашето и неговото, да купуваме храна и за него, и за нас, да му дава­ме джобни и за бензин, да му плащаме таксите в университе­та Времената са трупни и едва се справяме с парите. Случва­ло се е двамата с мъжа ми да вечеряме само препечени филийки с маргарин и чай. Хайде, аз съм жена, мога и с по-мал­ко храна, ама мъжът ми защо трябва да гладува? Преди праз­ниците обяснихме на Мишо, че може и да се наложи да се върне при нас, а неговия апар­тамент да дадем под наем, за да си помогнем финансово. Той обаче се разкрещя и ни вдигна страхотен скандал. Каза, че не ставаме за нищо, щом не мо­жем на единственото си дете да осигурим елементарни усло­вия за живот.

Ама какво дете! Та той е вече на 23, догодина ще завърши и ще трябва да се оправя сам. Цял живот ли ще го дундуркаме?

Вечер не мога да спя, въртя се в леглото и се чудя как така развалихме своя Мишо. Гле­дам и мъжът ми не може да спи, държи се за сърцето и става да пие хапчета. Страх ме е да не направи някой ин­фаркт. Давам си сметка, че от­гледахме егоист, но най-лошо­то е, че да го превъзпитаваме вече е късно.   .

Николина