Любовта ми с Явор беше по-трудна и по-объркана от всичко, преживяно преди той да влезе в живота ми.
Срещнах го, когато бях на дъното на отчаянието си и мъжете бяха последното, което ме интересуваше. Онзи, когото обичах повече от себе си, ме беше предал и с типичната си безотговорност беше обърнал гръб на мен и детето ни. А точно тогава Ники тръгваше в първи клас. Просто кошмар, от който мислех, че никога няма да се отърва. Но нямах избор – трябваше да оцелея. Успях – с много работа, кутии цигари и добри приятели.
На една родителска среща на Ники в 7-и клас се запознах с Явор – бащата на негова съученичка, която живееше с майка си, а той присъстваше в живота им от време на време. Дори не знам защо разменихме телефоните си, кога и как започнахме да се търсим, да излизаме заедно и срещите ни да завършват в дома му. Помня обаче кога за първи път го заведох у нас и го представих на Ники. Бях адски притеснена, все едно съм ученичка и нашите са ме хванали с гадже. Синът ми ме изгледа със стъклените си сини очи и без дума да каже, се врътна и излезе от стаята. Явор ме хвана за ръката, издърпа ми един стол да седна, погали ме и ме успокои, че в началото винаги е така -момчето е стреснато и се страхува да не ме изгуби… Очаквах по-голямо недоволство от страна на майка ми, която живееше с нас, отколкото от Ники. Неговият гняв ме изненада и ме уплаши.
В никакъв случай не исках война с детето си, но и не бях готова да се откажа от Явор. Да имам едновременно син тийнейджър и любим мъж се оказа истинско изпитание. Усилията ми да стопя ледовете между Ники и Явор се проваляха. Преди приемах всички командировки, дори покривах и райони на колеги, защото майка ми се грижеше за сина ми, и така изкарвах допълнителни пари. Наложи се да прекратя тези пътувания, защото не смеех да оставя мъжете сами вкъщи. Ники използва това, че намаляха средствата, с които разполагахме, и дори за това обвини Явор. Не издържах на напрежението непрекъснато да съм между двамата. Не можех повече да по- добре да се разделим за известно време, докато прекипи кръвта на Ники, пък нататък, ако ни е писано да сме заедно, ще бъдем.
Явор не позволи това да се случи. Не знам откъде взимаше сили и спокойствие да издържи. Не повишаваше тон, не отвръщаше на обидите и подигравките на сина ми, правеше се, че не забелязва как го предизвиква. Когато бяхме тримата, по-често мълчеше, а ако се намесваше в разговорите ни, беше за да ме защити. Но го правеше толкова премерено, че дори заядливият ми син нямаше за какво да се хване. Щом оставахме сами, Явор ме прегръщаше и повтаряше: „Търпение му е майката, моето момиче. Трябва да издържим, докато Ники се влюби. Тогава и да не иска, ще спре да се занимава с нас. Много повече ще му пука за гаджето му, отколкото за мен и теб…“ Имаше моменти, в които тази негова теория просто ме вбесяваше, имах чувството, че ми се подиграва и дори че не се вълнува от проблема със сина ми. Понякога избухвах, друг път с надежда се гушвах в него и чаках момчето ми да порасне.
Явор се оказа прав. След много драматични месеци, в които не знам как не полудях, Ники се хвана с едно готино момиче, с година по-голямо от него. Въпросната Рада го промени и укроти. Нямаше и 50 килограма, но с нея моят баскетболист ставаше по-мек и от пластилин. Тя го амбицира да не зарязва тренировките, запали го по всякакви хубави неща като каране на колело, обикаляне по пещери, върхове и хижи, снимане на любителски клипчета. Рада го притисна все пак да завърши курса си по английски и да се яви на изпит за сертификат. Нави го да изкара шофьорски курс и излизаше с него, когато Явор му даваше колата да тренира кормуване… Ники наистина беше лудо влюбен в нея и когато усети какво е да обичаш, да си щастлив с някого, да искаш да си непрекъснато с него, разбра мен и Явор.
Най-неочаквано синът ми реши да празнува рождения си ден вкъщи, и то не с приятели, а с Рада, с мен, Явор и баба си. Едва ли си е дал сметка какъв подарък ми направи. Той обаче никога нямаше да е възможен, ако моят любим мъж не беше до мен, ако с цялата си обич и мъдрост не ми повтаряше: „Търпение му е майката…“ Най-после домът и сърцето ми са пълни.
Ина
Майка ми ме прокле – да газя до колене в собствените си сълзи
Add comment