Най-лошото е, че разби живота на осиновената си дъщеря.
Познавам доста семейства с осиновени деца. Едни родители предпочитат да разкрият тайната на сина си или дъщеря си още в най-ранна възраст. Други, може би страхувайки се от последствията, не само че крият истината, ами взимат и драстични мерки някой „доброжелател“ да не нарани детето им. Отиват да живеят в друг квартал, дори града напускат. Ако аз трябва да решавам, сигурно ще предпочета първия вариант. Мисля, че така е правилно, ала това съвсем не означава, че упреквам някого или се опитвам да давам съвети. Просто искам да разкажа една история, която е съвсем различна и доста абсурдна.
Руси беше добър човек, но мекушав и нерешителен. Може би заради това си остана стар ерген. Минаваше 45, когато негови роднини му доведоха жена от съседен град. Както се оказа по-късно и те не я познавали добре, запознали се с Димитрина на някакъв курорт и решили да направят добро и на нея, и на Руси. Двамата подписаха брак, направиха малко тържество и заживяха с надеждата час по-скоро да си родят детенце. Митра, както я наричаха всички, беше на 39 и имаше всички шансове да стане майка. И когато най-накрая забременя, Руси беше готов да й прости чепатия характер, неуважението й към свекървата, мързела и лошотията. Нали щеше да става баща, това беше най-важното за него. Заради нея се скара дори със сестра си Катя, която го упрекваше, че докара безкрайни главоболия на родителите им, с които младото семейство живееше в един дом.
Митра прекара цялата бременност на легло. Направо побърка всички. За нещастие детето се роди мъртво. И тогава, още в болницата, те си осиновиха момиченце. Кръстиха го Татяна. Родителите на Руси го отгледаха, защото Митра все се правеше на болна. Това не й пречеше да им крещи за щяло и нещяло, да ги обижда и тормози. А когато свекърва й един ден паднала в градината, у дома била само снахата и дори не я погледнала. Оставила я да лежи с часове. Оказало се, че старата е получила инсулт и скоро след това почина. Половин година по-късно погребаха и бащата на Руси. И тогава започнаха безкрайни разправии между него и сестра му за бащината къща. Катя не искаше да прости на снаха си, че умори родителите й. И макар че си имаше апартамент, заведе дело за дял от малката къщичка, в която се беше родила.
И тогава се случи нещо необяснимо, поне за мен. За да не изгуби имота, Митра разтръби из целия град, че няма да позволи на Катя да си вземе наследството. Тя имала осиновено дете и трябвало да се погрижи дъщеря й да има покрив над главата. Момичето беше вече на 15, не се разбираше с майка си. Научавайки истината в тази трудна възраст, беше наранено и объркано. Първо започна да излиза с много по-възрастни мъже, мъкнеше се с тях по кръчмите, пропи се, а после се запиля някъде. Казаха, че станала проститутка. Баща й се поболя и след година почина. Катя спечели делото и понеже Митра нямаше пари да й изплати нейната част от наследството, продадоха къщата. Наистина жалко, че тази лоша жена вкара в гроба толкова хора, но най-ужасното е, че разби живота на осиновената си дъщеря. Оттогава минаха 5 години, а никой от близките не е чувал за Татяна.
Add comment