Често си задавам въпроса: Защо някои хора, след като са обичали 5 или 10 години човека до себе си и са били сигурни в чувствата му, са в състояние за секунди да го намразят?
Какво толкова може да накара една жена да зареже бащата на децата си, който довчера е бил идеалният и за нея, и за тях? И защо, когато любовта е чиста и свята, изведнъж се оказва, че раздялата е неминуема? Отговорите този път ми дава Дарина от Велико Търново, 39-годишна майка на две дъщери.
Дарина, наистина ли животът ти се промени буквално за часове?
– За една нощ. С Петър много се обичахме, помагахме си за всичко. Вкъщи нямаше женска и мъжка работа. Всеки правеше това, което може най-добре. След 10-годишен брак ние продължавахме да се целуваме пред децата, пред родителите си, на улицата… Ние просто се обичахме до лудост.
Как тогава 10-годишна луда любов се превръща в омраза?
– Само от едно действие или бездействие всичко може да отиде по дяволите, както стана и при нас. Вечерта хапнахме, изгледахме един филм, аз сложих децата да спят и с Петър също си легнахме. Даже се любихме. Странно за мен, той поиска сериозен разговор. Помислих си, че или някой от родителите ни е болен, или той е останал без работа. Не повярвах на ушите си какво ми каза – че вече ми няма доверие. Попитах го защо, откога, какво се е случило… И как така изведнъж може да заявиш нещо толкова сериозно. Изплю камъчето. Негов нов колега, когото не познавах, но доста бях чувала за него, му беше промил мозъка. Понеже е много ревнив, обработил яко и Петър. Започнал да го разпитва как може да ме пуска на кафе с приятелки, защо ми позволява сама да ходя при майка си и сестра си, каква е тази свобода, която ми дава… И сигурно правя всичко това, защото най-вероятно си имам любовник. Петър просто се беше поддал на „обработката“ му.
Ти давала ли си му поводи за ревност?
– Какво говориш? Първо, че не съм, и второ – Петър никога не ме е ревнувал. Напротив – самият той ме е карал да излизам сама, ако искам, за да си почина от децата, от домакинството… Но обидата разби сърцето ми. Не мога да приема, че съпругът ми вярва на някой друг, а не на мен. Това никога няма да го асимилира женското ми съзнание. Според мен няма по-сериозна причина за раздяла от недоверието. Накрая ме насили, сексуално, и то, както ти казах, след като вече бяхме правили любов. Легна върху мен и изсъска: Това ще ти е за последно от мен, да знаеш! От тук нататък ходи при другия!
Стигнал е до насилие?
– Да, болеше ме, но не посмях да викам заради децата. Не заспах до сутринта и усещах как с всяка следваща секунда аз намразвам този човек. И не толкова, че ме насили, а че ми няма доверие. На следващия ден не отидох на работа, извиках майка ми и свекърва ми и на двете разказах какво се е случило и какво ще предприема.
Какво всъщност направи?
– Изнесох се на квартира. Не мога да живея с човек, който ми няма доверие. Сега всички роднини, включително и неговите, са на моя страна, те ми вярват, но това не ме топли. Ще подам и молба за развод. Понякога си мисля, че ако ми беше станал безразличен, щеше да ми е по- лесно, защото омразата ме разяжда. Тя също е чувство, което тормози и ужасно много измъчва.
А с него какво стана? Къде е той сега?
– Ближе си раните. Съжалява, а това още повече ме кара да го мразя, защото истинският мъж не постъпва така. Той прави точно обратното – усеща жена си, познава я добре, съветва я, помага й, а не я напада безпричинно. Не вярвах, че разстоянието от силната любов до жестоката омраза е толкова късо, една крачка. Само за едно се моля – да го изтрия по-бързо от съзнанието си. Жалко, че любовта ни наистина беше силна, но колегата му се оказа по-силен от нея. А Петър – най-слабият мъж, който се поддаде на манипулация. Никога няма да му простя. Недоверие не се прощава.
Има ли нещо общо между шамарите, ритниците и любовта?
Add comment