Омъжих се за Росен напук на всичко и на всички. Родителите ми толкова не го искаха, че дойдоха само на подписването.
Приятели се опитваха да ми отворят очите, накрая се отказаха. За всички упреци и съвети имах един отговор: оставете ме сама да си счупя главата. Цялата тази простотия я направих само за да накажа Стефан. С него се обичахме от деца, но като замина да учи в чужбина, ме забрави. Идваше си рядко и дори не ми се обаждаше. Чудех се как да му причиня болка, силна колкото моята, и се хвърлих презглава в брака с Росен.
Нищо не се получи от нашето семейство, макар и докрай да останахме свързани на хартия. Аз обаче му се бях заклела в обич и вярност – първото никога не можах да му дам, затова нито веднъж не си позволих да му изневеря. Понасях всичките му упреци, обиди, любовници. Отначало се гневях, после само стисках зъби. Друго не ми беше останало и когато веднъж, посред нощ, вкъщи дойде обезумяла от ужас жена – поредната, с която се беше забавлявал. Помоли ме веднага да отидем до болницата, където бяха го бяха закарали с масивен инфаркт. Докторите от Спешна помощ го взели от нейната спалня…
Не спасиха Росен и аз трябваше да изпълня последната част от верността си – да го изпратя, както подобава, в последния погребението реших да се освободя и от вещите му. Не че ме разстройваха особено, но исках да продължа на чисто. Като прехвърлях документите му, попаднах на плик, адресиран до него и надписан с… Не можех да сбъркам почерка на Стефан. С треперещи пръсти извадих писмото. Докато четях, изпитах такава болка, че нямах нито сълзи, нито глас да плача. Мъжът, когото така и не престанах да обичам, молеше Росен да ми позволи да го посетя в една виенска болница, където умираше от рак. Обясняваше, че въпреки раздялата ни, аз съм останала жената на живота му. Никога не ме бил търсил, за да не съсипва семейството ми. Искал само, преди да затвори очи, да ме види…
Съпругът ми, който тровеше и съсипваше дните ми, дори не ми беше казал. Не ме беше попитал кой е този мъж и какво общо има с мен. Все едно не му е пукало, че на смъртник нищо не се отказва. Може би затова го намери смъртта толкова скоро след това.
След като останах вдовица, преди да намеря писмото, мечтаех да потърся Стефан и да му призная, че сторената глупост не ме излекува от любовта към него. Мислех, че ако и той е сам, може да не е прекалено късно отново да се съберем. Вместо това останах сам-сама. Онова писмо уби всичките ми надежди някога да бъда с любимия.
Ако имате нужда от съвет или искате да споделите с нас Вашата лична история, може да направите това на анонимната ни поща:
Този мъж не заслужава, но си го искам обратно!
Add comment