Реших да споделя какво преживявам, пък може и да ми олекне. Чувствам се… и аз не знам как се чувствам. Омърсена. Предадена. И не спира да боли…
Имах 12-годишна връзка с мъж, която по мое желание прекъсна за 3 г. Тогава той правеше нов бизнес и 4 месеца не намери време да дойде при мен, а сме от един град. В живота ми се появи друг. Казах му, разделихме се културно и аз започнах нов живот. Преди 2 г. обаче онзи мъж започна пак да ме търси, да ме кани да излизаме, да правим секс. И една вечер просто каза, че аз съм жената, която никога не би могъл да забрави! Аз повярвах, увлякох се, влюбих се отново в него като последната хлапачка. Нищо, че съм на 39. Нищо, че знам неговата голяма страст – жените. Дори ми е разказвал за някои, след като им се насити – били такива, онакива, еднодневки. Аз обаче съм била нещо съвсем различно. Само не ме упреквайте, че съм търпяла всичко това. Еми, да, търпяла съм. Наистина той беше загрижен за мен, помагаше ми във всичко, докато дойдоха последните месеци, когато подкрепата му стана само финансова. Все нямаше време за мен и не ме извеждаше никъде. Казвах му, че парите ми дават спокойствие, но не и щастието да съм с него. Повтарях, че искам по-често да сме заедно. Той обаче беше зает с големия си бизнес.
И ето че всичко лъсна, когато отиде по работа в друг град и не ме взе със себе си, а преди го правеше. След няколко седмици пак замина, остави ме и дори ми поръча да не му звъня, защото щял да бъде с важни хора и не можел да говори! Е, важната беше една друга жена. Научих го, защото имам приятелка във въпросния град и я помолих да разбере за какво става дума. Когато той се върна, казах, че знам, дори снимки му показах, крещях, обиждах, изпаднах в истерия – никога не ме беше виждал такава, пред него винаги бях послушното котенце. Той отричаше, че ми е изневерявал. Бях готова да му повярвам, спрях да се ровя и да проверявам дали е с една или с друга, дали тази е на някого еди-каква си, или не е. Докато след около месец получих течение и стана ясно, че ме е заразил с болест, предавана по полов път. Точно тогава моя позната ми каза, че го видяла с жена в някакъв бар, като пред мен твърдеше, че същия онзи ден не е излизал. Отново изпаднах в истерия, а той се разсърди и каза, че повече не може да търпи виковете ми.. Освен това не бил болен. Да, но не обвини мен за проблема, а попита какви лекарства трябва да пие той.
След като бяхме на почивка поотделно, на мен ми помина. Звъннах му, питах как е изкарал и кога ще дойде при мен. Каза ми спокойно, че съм му изяла нервите, защото съм била ревнива като жена му, дори повече, и че няма да се оправя, затова най-добре да си намеря друг мъж… Оттогава не сме се чували.
Не знам защо написах това, може би защото съм много объркана. Аз съм му простила и искам само да бъде мой. Боли ме. От два месеца пия антидепресанти, сега приключвам с последния блистер и повече няма да ги вземам… Но си го искам обратно!
Пишете ми каквото искате и каквото мислите. Приемам всичко, само не ми казвайте, че този мъж не заслужава да страдам – знам това, ама просто не мога.
Мануела
Ако имате нужда от съвет или искате да споделите с нас Вашата лична история, може да направите това на анонимната ни поща:
Искам невъзможната жена и се побърквам
Leave a reply