СРАМ! Сервитьорът се оказа българин!

МАГАЗИН ПО-КРАСИВИ

С приятелката ми Таня на Нова година си дойдохме дума, че през лятото ще отидем на екскурзия в Ис­пания. Така и така само ние останахме стари моми, поне свят да видим.

Речено-сторено. Малко по малко, за няколко месе­ца спестихме нужната сума и хоп – сдобихме се с ре­зервациите. Като кацнахме на испанска земя, ни юрна­ха по разни обекти. Есте­ствено, тези забележител­ности си бяха включени в предварителната програ­ма, с която ние бяхме за­познати, но след втория обект вече не ни беше ин­тересно. Докато си върве­ше групата, ние така се за- зяпвахме по магазини, сер­гии и други интересни неща, че накрая я изгубих­ме. И честно казано, като чели това ни успокои и под­карахме волната си про­грама.

Тук е моментът да обяс­ня, че бяхме близо до хоте­ла и можехме да се прибе­рем без чужда помощ. Вървяхме по улиците и с широко отворени очи гле­дахме ли, гледахме. Накрая се изморихме и седнахме да обядваме в малък ресто­рант. Появи се хубав мъж и на развален английски му обяснихме, че искаме нещо вкусно от испанската кухня. Спряхме се на супа и сала­та и го зачакахме. Между­временно започнах да ко­ментирам на какъв хубав сервитьор сме случили и как бих му разказала игра­та. На няколко пъти тай ид­ваше до нашата маса да носи напитки, прибори, под­ложки. При сервирането на салатите си позволих да му говоря на български разни глупости от типа на: ако си с мен в леглото, такъв ура­ган ще се разбушува, че ще се чудиш откъде ти е дош­ло; не ме гледай, че съм за­старяваща стара мома, още ме бива в някои неща. И въобще не ми пукаше, нали не ме разбираше, а наша Таня не спираше да бе за­лива от смях.

Хапнахме си вкусно вкусно и накрая оставих дребен бакшиш с думите: „Много си хубав и бих те опънала, но за съжаление трябва да се прибираме.“ При което сервитьорът събра парите и съвсем спокойно каза: „Thank you за бакшиша! Беше ми прият­но да чуя българска реч!“ Таня едва сдържа смеха си, а аз по най-бързия на­чин изчезнах от заведени­ето.

Ина

Ако имате нужда от съвет или искате да споделите с нас Вашата лична история, може да направите това на анонимната ни поща:

lichna.istoria@gmail.com

 

„Знам какво направи миналото лято!“

 

b17_0

Share this post:

Прочетете още:

Добавете коментар