С приятелката ми Таня на Нова година си дойдохме дума, че през лятото ще отидем на екскурзия в Испания. Така и така само ние останахме стари моми, поне свят да видим.
Речено-сторено. Малко по малко, за няколко месеца спестихме нужната сума и хоп – сдобихме се с резервациите. Като кацнахме на испанска земя, ни юрнаха по разни обекти. Естествено, тези забележителности си бяха включени в предварителната програма, с която ние бяхме запознати, но след втория обект вече не ни беше интересно. Докато си вървеше групата, ние така се за- зяпвахме по магазини, сергии и други интересни неща, че накрая я изгубихме. И честно казано, като чели това ни успокои и подкарахме волната си програма.
Тук е моментът да обясня, че бяхме близо до хотела и можехме да се приберем без чужда помощ. Вървяхме по улиците и с широко отворени очи гледахме ли, гледахме. Накрая се изморихме и седнахме да обядваме в малък ресторант. Появи се хубав мъж и на развален английски му обяснихме, че искаме нещо вкусно от испанската кухня. Спряхме се на супа и салата и го зачакахме. Междувременно започнах да коментирам на какъв хубав сервитьор сме случили и как бих му разказала играта. На няколко пъти тай идваше до нашата маса да носи напитки, прибори, подложки. При сервирането на салатите си позволих да му говоря на български разни глупости от типа на: ако си с мен в леглото, такъв ураган ще се разбушува, че ще се чудиш откъде ти е дошло; не ме гледай, че съм застаряваща стара мома, още ме бива в някои неща. И въобще не ми пукаше, нали не ме разбираше, а наша Таня не спираше да бе залива от смях.
Хапнахме си вкусно вкусно и накрая оставих дребен бакшиш с думите: „Много си хубав и бих те опънала, но за съжаление трябва да се прибираме.“ При което сервитьорът събра парите и съвсем спокойно каза: „Thank you за бакшиша! Беше ми приятно да чуя българска реч!“ Таня едва сдържа смеха си, а аз по най-бързия начин изчезнах от заведението.
Ина
Ако имате нужда от съвет или искате да споделите с нас Вашата лична история, може да направите това на анонимната ни поща:
„Знам какво направи миналото лято!“
Leave a reply