Искам да се обърна с въпрос към вас. Да сте срещали разтропана жена, омъжена за ревнивец? Защото аз не съм!
Знам, че завистта е грях, но след като си го признавам, значи го намалявам наполовина. А аз изпитвам това чувство към две много близки същества – приятелката си Снежи и колежката си Катерина. Смешното, по-скоро тъжното е, че не завиждам за богатство, дори материално съм по-добре от тях, а на свободата, която съпрузите са им дали.
Със Снежи сме заедно от училище. Като приятелка е безценна – всеотдайна, дискретна, весела, никога не ме натоварва с проблеми, защото при нея такива няма. Гледа света и хората откъм светлата им страна, не се задълбочава да анализира и да търси под вола теле, с усмивка мята зад гърба си всичко, което е дребно, тъпо, злобно и пр. Когато й споделя нещо разплака- на, тя намира начин да ме разсмее и да ме убеди, че точно за това пък изобщо не бива да се кахъря и да си развалям настроението. От ученичка си беше любовчийка, а в университета сменяше гаджетата като носни кърпички, дори половин година изкара любов и с един доцент, докато си вземе изпита. После го разкара, но елегантно, по своя метод, който тя нарича оптимистична раздяла,,. С всичките си бивши остана приятелка и те продължаваха да я обожават години след като ги напускаше. Омъжи се за много свестен човек, който я носи на ръце – инженер, интелигентен, от сой, има и собствен бизнес. Вярно е, че тя е лъчезарна и ръси усмивки и настроение около себе си, но като домакиня хич я няма. Дамян обаче изобщо не се впечатлява от това, наел е жена, която се грижи за дома им от самото начало, тя отгледа и дъщеря им от родилния дом, докато порасне. А Снежи открай време си ходи по женски партита и не й пука кога ще се прибере. Дамян не я чака, ляга си да спи, а на другия ден не вдига скандали къде и с кого е била. Тя сама му разказва как е минал купонът, а той е доволен, че жена му е била щастлива. Тя също не му връзва кусури, когато играе бридж с приятели, но неговите развлечения са капка в морето в сравнение с нейните. Инак не е мързелива, занимава се с компютърен дизайн и много я ценят във фирмата. Но слугинажа в домакинството, както тя казва, го мрази по рождение.
Това, че й завиждам, не значи, че я мразя. Напротив – много я обичам, но като сравнявам ада, в който живея, без да искам, се поддавам. Веднъж, много отдавна, я попитах дали точно такъв мъж като Дамян си е търсила, та толкова гаджета смени? А тя, смеейки се, ми отвърна: „Глупости, съдбата си знае работата, събира противоположностите, за да е нормален светът. Затова ми го изпречи на пътя. Как си представяш семейството ми, ако и той беше хохавелник като мен!?! Дамян ми има пълно доверие, знае, че съм се находила, преди да се омъжа, и никога не бих му изневерила. Затова ми е дал пълна свобода, сигурен е, че няма да злоупотребя. А това ме задължава, честна дума, трогва ме и ме кара да го обичам повече.“
Другата, на която завиждам, е Катерина, колежката ми. Не е толкова впечатляваща като Снежи, но е добър специалист, перфектна домакиня и майка, и верен приятел. Мога да й доверя най-съкровените си тайни и никога няма да чуя, че ме е предала. Само дето откакто работим заедно, вече 10 години, не е останала без любовник. Поне за 7-8 души мога веднага да се сетя. Шапка й свалям на умението и смелостта да съчетава едното с другото. Веднъж, в откровение, я попитах заради секса ли изневерява на мъжа си, а тя съвсем сериозно ми каза, че просто се влюбвала – такава й била природата. И изживявала всяка връзка, като че ли е за първи път. Може и да е права, защото щом се хване с някого, Катерина направо разцъфва и се подмладява. Твърди, че любовта я връхлитала като ураган, от който няма спасение. Веднъж само се опитала да възпре чувствата си, синът й имал здравословни проблеми, обаче самата тя се поболяла, почнала да ходи по доктори, които виждали, че отпада, но не можели да й поставят диагноза. Накрая попаднала на много възрастен лекар, вече пенсиониран, който замествал колеги при дежурства. Дълго я преглеждал човекът и накрая й казал: „Душата ти боледува, мила, а за това лекарства няма. Дай й онова, от което си я лишила, само така ще се спасиш.,, И наистина се оправила, като изкарала едногодишен роман с въпросния мъж. А съпругът й не е мухльо. Симпатичен, работлив и добър човек е. Катерина не го отрича, дори твърди, че го обича по свой си начин и за нищо на света не би се развела. От Коледа насам е луднала по един колега – 10 г. по-млад от нея. Той също е откачил. Как се оправят в семействата си двамата, не ми е ясно, но след работа ходят по кръчми, събота или неделя – в крайпътни хотелчета. Когато я питам не я ли е страх, тя се смее: „Един живот е, той си е мой и имам право да го изживея както на мен ми е добре. Къщата ми е оправена, близките ми – опрани и нахранени, ако мъжът ми ме поиска, не му отказвам, не го наранявам. Както виждаш, недоволни няма!,,
В такива моменти завистта ме задушава. Аз никога не съм изневерила на съпруга си, вече 20 г. сме заедно. Но това не пречи да ме ревнува от всичко. Защо съм закъсняла половин час, а аз се връщам с пълни торби от пазара, какво толкова съм говорила със сестра си, а тя гледа парализираната си свекърва от години и аз съм й отдушникът, каква била тази нова блуза, за кого съм се докарвала… Простотии от този род, които ме обиждат и съсипват. След такова посрещане вкъщи ми се реве и не ми се захваща домакинска работа. Никога не съм чула нежна дума или похвала, все едно съм длъжна да върша у дома всичко като робот. Последният скандал беше за 8-и март – не ме пусна да остана на тържеството във фирмата, Той знаел в какъв бардак се превръщали службите на тези запивки. А в същото време Катерина казала на мъжа си, че ще празнуваме на Боровец, и се изнесоха с нейния още по обяд, на всичко отгоре и с преспиване.
Е, ако тази завист е грях, сигурно съм грешница. Но не може да не ми е тъжно, че скромните като мен са осъдени цял живот да страдат.
Паолина, 42 г.
Колкото сме по-добри, толкова сме по-здрави!
Add comment