Скъпи, обичаш ли ме? Ще ми подариш ли парфюм? Познато ви е, нали? Много от нас са го правили с мила усмивка. Емоционалният шантаж е доста ефикасен вид манипулация. Съзнателно или не, прилагаме го на най-близките си хора и спекулираме с чувства като страх, любов, вина, доброта.
„С емоционалния шантаж се сблъскваме от ранна детска възраст – първо в семейството, после с приятелите, в работата. Като спекулация с чувствата може да се определи всяка косвена реплика, която цели да накара човека срещу нас да направи това, което самите ние желаем. И понеже го правим в завоалирана форма, невинаги се разпознава. Проблемът е, че с него се активира чувството за вина, от което човек трудно се отърсва“, обяснява доц. Маргарита Бакрачева, доктор по психология към департамента по психология на БАН.
Тя подчертава, че не бива емоционалният шантаж да се бърка с позитивното стимулиране, особено във взаимоотношенията родители-деца, тъй като границата между двете е много тънка.
Родители – деца
Когато обещаете на детето си разумна награда според свършената от него „работа“, говорим за позитивно стимулиране. Ако синът ви знае, че има задължението всеки ден да изхвърля боклука и да купува хляб, а срещу това получава определена свобода или джобни пари, всичко е наред. Когато обаче го подпитвате за новата приятелка на баща му, с когото сте разделени, и му обещавате награда в замяна, това вече не е добър вариант, уточнява Бакрачева. И напомня, че идва момент, когато порасналите деца ще ни го върнат с реплики като: „Ако не ми купиш лаптоп, значи не :мислиш за мен.“ Те умело ще спекулират с чувствата ни – трик, който са научили от нас самите.
Между партньори
Същото се случва и в партньорските взаимоотношения, където според доц. Бакрачева ние, жените, по-виртуозно рекетираме мъжете и много не се колебаем да се впускаме в емоционални игрички. В отношенията между възрастните може да се стигне и до психическа зависимост подобно на връзката между садиста и мазохиста, предупреждава психоложката. Мъжът се чувства задължен всяка вечер да носи цвете и да обсипва жена си с комплименти, за да не му се цупи. А тя бърза след работа да му сервира любимите ястия, иначе той вдига скандал. Тогава вече се формира психическа зависимост. Единият трябва да дава, за да не бъде „наказван“ от другия.
В офиса
Трябва да сте бдителни и в отношенията си с колегите. Връщайте спомените си, за да се усетите, ако ви прилагат емоционален шантаж. Когато прекалено често чувате „ако…, то…“, замислете се дали не давате много повече, отколкото получавате, съветва Бакрачева. Тогава трябва недвусмислено да покажете, че не сте склонни да правите повече компромиси, за да парирате следващи опити за манипулация. Не бива и да изпитвате чувство на вина. Основната борба е с нас самите, да не се поддаваме.
Сигурни ли сте, че ви манипулират
- Попадналите в мрежите на емоционалния рекет изпитват смут и дискомфорт. За наличието на спекулация говори чувството за вина. То се появява след всеки ваш отказ да изпълните чуждото желание, колкото и разумен да е той.
- Стараете се да сте грижовни, но това все не е достатъчно за човека до вас.
- Често сте принудени да постъпвате не така, както желаете.
Шантажистът лесно се познава
- Партньорът или друг близък често ви кара да вършите нещата, както той иска, без да се съобразява с вашите желания.
- Шантажистът свързва изпълнението на желанията му с вашите чувства: „Ако не се виждаме всеки ден, не съм ти необходима.“
- Често този човек представя своите интереси като ваши общи. Не казва „на мен ми трябва“, а „на нас ни е необходимо“. „Защо не ти увеличат заплатата, имаме нужда от повече пари“, ще го чуете да пита.
Какво им става на мъжете на 40 ?
Leave a reply