От много години живея в 15-етажен блок.
През това време се смениха много техници – кой с договор, кой без, за да поддържат асансьора в изправност или да се отзовават при аварийни ситуации. Един от тях, който ни обслужва и сега, е много съвестен, отзивчив и отговорен човек. Често мои съкооператори казват, че най-после сме случили на добър и свестен техник! По принцип съм контактна личност, но с този мъж сметнах за достатъчни един любезен поздрав и приветлива усмивка при случайна среща в блока. Още повече че живея на нисък етаж и не ползвам асансьора толкова често.
Веднъж се връщах у дома с много покупки, защото предстояха няколко почивни дни. Тъкмо се чудех как ще вляза във входа, като са ми заети и двете ръце, когато някой отвори вратата отвътре. Беше асансьорният техник. Аз се сепнах: повреда ли има, само това оставаше, както съм се натоварила! Той побърза да ме успокои – този път дошъл за основна профилактика на асансьора, за да подготви протокола за неговата изправност. Мъжът побърза да дръпне вратата, направи лек жест с ръка да вляза преди него, след това се качи и той. Помолих го да натисне бутона за моя етаж. Заставайки срещу него, за първи път се вгледах в лицето му: старателно сресана коса, малко гел, гладко избръснато лице, големи и топли очи, плътни устни. Веднага усетих аромата на добре подбран мъжки парфюм. Докато правех тази „ревизия“ на човека срещу мен, той рязко се обърна, не видях къде посегна, но асансьорът спря между етажите. Аз се стъписах, явно съм направила изплашена физиономия, защото той побърза да каже: „Спокойно! Направих това съвсем умишлено! Не се страхувайте! От години ви дебнех и чаках този момент! Много добре знам, че сте семейна, аз също съм. Трябва да ви призная, че се възхищавам от вас! Винаги когато ви видя, изпитвам неописуемо чувство. Вие топлите душата ми. Искам само да ви докосна и да почувствам кожата ви. Нищо повече! Повярвайте!“
Аз бях толкова стресната, изненадана и объркана, че не знаех какво да направя. Чудех се какво да мисля за този мъж, докато слушах тихите му нежни думи. Изнудвам ли е, нахалник или направо някакъв извратен тип! Това само комплименти ли са, или ще последва и още нещо? Ами тогава? Той се наведе леко и нежно докосна бузата ми с горящите си устни. После те бавно се плъзнаха надолу по оголеното ми рамо – беше топло и аз бях с блузка с презрамки и голямо деколте. Техникът постави другата си ръка на кръста ми и нежно ме притисна към себе си. Не беше трудно да почувствам страстта на този мой внезапен обожател. А думите му съвсем ме объркаха: „Искам само да знаете, че с години съм мечтал поне за минути да ви имам. Вие сте моят идеал за жена! Бъдете щастлива, че Бог ви е създал толкова хубава! Късметлия е онзи, който ви има!“ Моите ръце, с препълнените с покупки торби, започнаха да ми тежат все повече и имах чувството, че всеки момент ще изпусна всичко. Чувствах как се ускорява моят пулс и изтръпнах цялата. Краката ми като че ли бяха чужди. Той ме погледна и очите ни се срещнаха. За миг се наведе и нежно целуна пътечката, водеща дълбоко в деколтето ми. Надигна глава и със затворени очи тихо каза: „Благодаря“
В този момент силно и настоятелно започна да се чука по вратите на асансьора някъде по етажите. Техникът бързо го пусна в движение и когато спря на най-близкия етаж, отвори вратата и каза: „Слезте пеша надолу и ако може, забравете случилото се! Само знайте, че ви обожавам!“ и затвори вратата.
Останах дълго на едно място, без да осъзнавам какво се случва с мен. Какъв беше този мъж? Как можех да мълча през цялото време? Недоумявах: той заслужаваше куп ругатни, защо не му ударих шамар? Какво показах със своето упорито мълчание? Трябваше ли да се развикам, за да докажа колко порядъчна, честна и почтена жена съм? Всичко това против волята ми ли беше, или просто той ме отрупа с нежности и комплименти, които аз с готовност приех? И досега не мога да намеря отговора.
Милена Красимирова
Случайният секс води до депресии
Leave a reply