Диамантите от векове са символ на разкоша, красотата и аристократичния живот
Но далеч не всички великолепни украшения носят положителна енергетика.
Историята познава немалко примери, когато „прокълнатите“ скъпоценни камъни носят нещастия не само на своите собственици, но и на цели народи.
Диамантът Хоуп
Омагьосваща красота, рядък цвят и внушителен размер – това е само повърхностното описание на този скъпоценен камък с печална слава. Подобно на сериен маниак той убива своите собственици от векове. Кървавата му летопис започва през XVII век в Индия. Синият диамант с виолетов оттенък веднага привлича вниманието на пътешественика и търговец на скъпоценности Жан Батист Таверние. През 1668 г. той донася камъка във Франция, където го продава на крал Луи XIV. Монархът оценява по достойнство прелестта на уникалния диамант. А Жан Батист му разказва легендата, която съпровожда красивото бижу. Тя гласи, че диамантът е бил око в статуята на индийския бог Рама. Само че търговецът пропуска факта, че има предвид не дясното (изцеляващо и помагащо), а лявото око (наказващо и разрушаващо). Впоследствие Жан Батист е разкъсан от кучета, а крал Луи XIV среща смъртта си от гангрена, която се развива вследствие на настъпването на ръждив пирон.
Диамантът „Хоуп“ преминава в ръцете на друг владетел – правнука на „краля-слънце“ Луи XV
Но той не храни топли чувства към знаменитото бижу и затова го държи далеч от себе си. Може би частично благодарение на това той успява да се задържи на престола доста по-дълго от други европейски монарси. След смъртта му притежател на диаманта с тава Луи XVI, който подарява великолепния камък на своята възлюбена – Мария-Антоанета. Както е известно, кралицата приключва земния си път на гилотината на 16 октомври 1793 г. Според слуховете по време на екзекуцията си тя носи огърлица с диаманта „Хоуп“.
След това прокълнатият камък тайнствено изчезва от полезрението на обществеността за 20 години. И се появява(поточно част от него) през 1813 г. в бижутериен магазин в Лондон. Купува го Хенри Франсис Хоуп, който впоследствие го завещава на своя племенник Хенри Томас. Той обаче не се наслаждава дълго на разкошното наследство – умира скоропостижно.
Следващият притежател на камъка е лорд Франсис Хоуп, който го подарява на годеницата си Мей Йоха
Година след сватбата им мъжът банкрутира и двамата са принудени да продадат диаманта. Но проклятието му не напуска семейството. Щом финансовото положение на двойката се стабилизира, Мей открива хотел и го нарича „Синият диамант“. Не минава и половин година и той изгаря до основи. Самата тя умира в нищета.
Впоследствие собственичка на камъка става американката Евелин Уолш МакКлин. Тя толкова обича красивия диамант, че го държи под възглавницата си и му се любува при всеки удобен случай. Синът на Евелин загива в автомобилна катастрофа, а съпругът й се пропива и попада в психиатрична клиника. Жената така и не може да се възстанови от ударите на съдбата и скоро умира.
Любопитно е, че според легендата втората част на знаменития индийски диамант е купена от английска двойка влюбени
На 10 април 1912 г. новите собственици на камъка се качват на борда на лайнера „Титаник“ в Саутхемптън. Една от версиите разказва, че именно този прокълнат диамант е виновен за трагичната съдба на легендарния кораб и за гибелта на 1500 души пътници.
Днес оцелялата част от диаманта „Хоуп“ се съхранява в Смитсъновия музей. Но мнозина смятат, че кървавата история на камъка няма да приключи, докато той не бъде върнат в неговата родината – Индия.
„Черният Орлов“
Според преданието „Черният Орлов“ е най-мистичният и тайнствен диамант в света. Огромният черен диамант дълго време украсява статуята на Брахма в индийски храм. Но един ден изчезва. Казват, че известно време преди това в храма са виждали монах, облечен в черни дрехи. Така и никой не е успял да узнае кой е похитителят на великолепния камък. Според поверието бог Брахма се разгневил на крадеца и проклел откраднатия диамант.
През XVIII век диамантът е донесен в Русия от княгиня Надежда Орлова, в чест на която получава и името си.
След известно време тя завършва живота си със самоубийство заради несподелена любов
Но в тази история се крие още една загадка. Коя в действителност е княгинята? И съществувала ли е наистина? Не са запазени никакви документални свидетелства за живота й, датирани от онова време. Едва няколко десетилетия по-късно името на някоя си княгиня Орлова изплува във връзка със сватбата на княз Николай Орлов. След бракосъчетанието младоженците заминават за Европа, където живеят щастливо до преклонна възраст. Дали това е същата дама, купила индийския диамант?
И защо й е било нужно да инсценира самоубийството си, историята засега не дава отговор
Но със сигурност е известно, че двете последни собственички на прокълнатия камък – княгиня Холицина-Баратинская и Мария Лещинская, разчистват сметките си с живота. Според техни роднини жените нямат никаква причина да се самоубиват. Освен една твърде „мистична“ – притежанието на „Черният Орлов“.
След това зловещата скъпоценност дълго пътешества и преминава от ръцете на един притежател в друг. Освен това при продажбата на „Черният Орлов“ собствениците са немногословни, предпочитат да мълчат за съдбата на хората, които са притежавали разкошния диамант преди тях. Затова е толкова трудно днес да се възстановят имената на всички, в чиито ръце е било бижуто.
Известно е обаче, че през 1940 г. американският търговец Перис проявява силно желание да притежава фаталния диамант. Мечтата му да има „Черният Орлов“, е толкова силна, че той трупа огромни дългове, за да я осъществи. Но точно преди сключването на сделката Перис скача от върха на нюйоркски небостъргач…
След това черният диамант попада при бижутера Чарлз Уинстън, който е запознат с мрачната му слава. Майсторът решава да разреже камъка на части, за да разруши мистичното проклятие. Днес най-известното украшение, направено от „Черният Орлов“, е 67,5-каратов медальон, украсен със 108 диаманта. Великолепното бижу е обиколило света като част от изложби на украшения. Изглежда, трикът на Чарлз Уинстън сработва и вече почти 80 години проклятието на „Черният Орлов“ не се проявява…
Източник: brillianty.info
Add comment