За жалост любовта не е почивка на розов облак, а изисква неуморен труд
Това за разбирателството от половин дума е красива метафора, която не се среща чак толкова често. Дори и след десетилетия стаж на повечето двойки им се случва да спорят, понякога всеки ден. Раздялата настъпва не когато спорят, а когато не се стараят и не се научават да правят компромиси и да изглаждат различията си, уверяват специалистите по брачни отношения.
Умението за изглаждане на различията е резултат от третия компонент на любовта – взаимната отдаденост
И да, вярно е, че щом той отсъства, се стига до раздяла. В днешно време много често, а като причина се сочи т.нар. консуматорска нагласа.
„Едва ли има човешко начинание, което започва с толкова огромни надежди и което все пак се проваля толкова редовно колкото любовта“, казва философът и психолог Ерих Фром. Учените от години се опитват да разберат защо се случва така. Защо някои двойки успяват да запазят любовта си, а други се разделят.
Отговорът е известен -„несбъднати очаквания“
Но се оказва изключително трудно да се намери формула, по която хората да разпознават правилната си половинка, да се влюбват точно в нея и после да не се разочароват.
Има теория, че това ще се случи някой ден, но са необходими още много столетия или хилядолетия еволюция. Защото засега хората все още се подчиняват на инстинкта си за размножаване, влюбват се и първоначално създават двойки по силата на физическо привличане.
В страстта и след милиони години тренировки двойките не бъркат
Сравнително рядко се случва партньорите да се разделят, понеже изпитват неудовлетворение от секса един с друг.
Съвсем не е така с емоционалната близост и взаимната отдаденост: другите два компонента на любовта. В цялата си еволюция на разумни същества хомо сапиенс не са се научили да не грешат при избора на партньор, с когото са в състояние да ги постигнат. Много често обектът на страст се оказва неподходящ като характер, поради което по-нататък не се получават нито близост, нито отдаденост.
Едната причина за това е, че „любовта е сляпа“
Физическото привличане затъмнява разума. Този процес отдавна е обяснен на биохимично ниво, с невротрансмитерите и хормоните, които се появяват като реакция в мозъка.
Но според изследователите втората причина е, че през последното столетие се намесва прословутото консуматорство.
Хората са наясно, че страстта и любовта са две различни неща. Приемат обаче, че и любовта като страстта идва сама. Не се трудят да изградят и задържат двойката си, бързо я разрушават и се втурват в търсене на нови партньори с очакването, че от тях ще получат повече.
А психолозите казват, че любовта е труд
Под това разбират, че след като изпита страст, човек първо трябва да се потруди да разбере дали избира правилния партньор, с когото може да постигне емоционална близост. А после трябва да се потруди да постигнат и взаимна отдаденост.
Най-често се разделят двойките, които си спестяват усилия да се опознаят преди обвързването
Грешката настъпва при оценката за човешката същност на другия. Понякога той просто не притежава качества да отговори на очакванията (примерно да е грижовен и внимателен или да се развива в професията, да направи кариера, да има пари и власт).
Друг път има огромно разминаване в ценностите на двамата (какво носи удовлетворение в живота или пък какво е вярност, да речем). Мързелът да се прозре това може да доведе до невъзможност за постигане на емоционална близост, а оттам и на взаимна отдаденост.
Не е изключено също да има заблуда – онзи, който осъзнава липса на качество или различие в ценностите, да си въобразява, че може да промени партньора си.
А всичко това се случва, защото двойките всъщност днес не мислят в канона „Докато смъртта ни раздели“
Съвременните хора избират с кого да се сближат и с кого да се обвържат, но за тях „завинаги“ не е неотменимо условие. Те са обзети от страст, която бързат да консумират, надяват се, че ще се получи щастлива и дълга връзка. Не приемат обаче за фатално да се разделят, ако не се получи. Готови са да захвърлят дори години усилия и да се пробват с друг. Затова има толкова много късни разводи.
Съвременните хора сме по-малко склонни да уважаваме и да отговаряме на нуждите на партньора си
Склонни сме да бъдем много повече егоисти и това идва именно от масовата нагласа за консуматорство, обясняват специалистите.
Обобщенията невинаги са верни, а и може въобще да не се отнасят до вашата двойка. Очевидно вие държите един на друг, щом си правите труда да търсите разбирателство и да уеднаквявате интересите си. Брачните консултанти казват, че щом спорите, значи се обичате. Никой не е подчинил другия. Никой не е абдикирал от общия ви живот, пука ви какво се случва в него. Имате общи планове за бъдещето, които обсъждате.
А да не се уморите да стигате до разбирателство, макар със спор, е въпрос и на интелигентност
Експертите по брачни отношения твърдят още, че много често хората стават жертва на серийни раздели.
Първо, защото в природата на всекиго сякаш е заложено да изпитва физическо привличане към един и същи тип партньори. Следващият се оказва по своята същност същият като предишният, вследствие на което любов пак не се получава – не настъпват емоционална близост и взаимна отдаденост.
Второ, повечето хора не си правят изводи и повтарят грешките си. Например не отчитат, че не са се трудили достатъчно неуморно, за да запазят предишната си връзка, и провалят следващата с нереалистични очаквания, егоизъм, липса на готовност за компромиси.
Трето, „тревата в съседната ливада е по-зелена“ обикновено е заблуда. Днес по-често тя спохожда жените, особено изградилите кариера.
Склонни да вярват, че някъде съществува по-идеален мъж, и без да се притесняват, че няма да оцелеят сами, те смело прекратяват връзка/и. Понякога не успяват да намерят партньор, когото оценяват по-високо от предишния. Друг път отново не им се получава, защото причината си е в самите тях. Трети път се оказват паднали в капана на някакви романтични очаквания за рицар на бял кон, въпреки че не са момиченца, а рационални жени. И им се налага да разберат по трудния начин, че такъв няма в реалния живот.
При всички положения, преди да вземете решение за раздяла, помислете дали сте се потрудили достатъчно неуморно за партньора и за любовта.
„Ние създаваме любовта. Не любовта създава желанието да даваш на любимия, а точно обратното – грижата за другия създава любовта“, казва Ерих Фром.
Leave a reply