Сгрешихте и мразите себе си. Пък и това няма да мине незабелязано от шефа
Заради миг невнимание поставяте под съмнение професионалната си репутация.
Ако шефът ви е добър мениджър, знае, че в работата най-малко грешки правят онези служители, които най-малко работят. А най-натоварените и с най-сложните задачи все някога се случва да сбъркат, защото не са роботи. Така че шефа не го мислете. Поне в първия момент, след като осъзнаете гафа си.
Не сте роботи, вълнувате се
Дежурният съвет е да се постараете бързо да се успокоите. Вярно, съжалението, срамът, самообвинението, паниката, страхът с нищо няма да помогнат.
Но хората наистина не са роботи и освен да грешат, имат способността после да страдат и да са разочаровани от себе си. Казват си „Спокойно“, а срещу това пожелание се бунтува собствената им съвест. И точно тук дежурният съвет се оказва недостатъчен, за да свърши работа.
Проучване на екип от Харвардското бизнес училище показва, че много често подходът към успокояването е неправилен.
„Хората живеят с идеята, че целенасоченото налагане на спокойствие е най-добрият начин да се справят със своите притеснения. В действителност обаче това е неефективно“, коментира Алисън Ууд Брукс, която е един от авторите на изследването.
Не бива да се правите, че не ви пука от грешката. Естествено е да се вълнувате, че сте я допуснали. Но трябва да насочите емоциите си в градивна посока, да превърнете притеснението си в енергия. Това означава не да се успокоявате насила, а да управлявате кризисната ситуация. Най-напред в собствения си ум.
Следователно формулирайте правилно целта си. Тя не е да се стараете да поправите грешката си
Да, между двете има причинно-следствена връзка. Няма да поправите грешката, ако първо не се успокоите. Но в това се съдържат и вашите основни аргументи, които ще ви позволят да се концентрирате и ще ви заредят с хъс.
Вярната стратегия
Според Алисън Ууд Брукс след грешка повечето хора започват главно да мислят какво може да се обърка. А трябва да мислят главно как всичко ще се нареди.
Не се заблуждавайте, че нищо не се е случило, но и не затъвайте в катастрофични сценарии. „Край! Изложих се. Колегите ще ми се подиграват“ или „Край! Провалих се. Шефът ще ме уволни“ и т.н. – трябва да ги отстраните с логични аргументи.
Между другото, мнозина изследователи твърдят, че обикновено по-силен фактор за дълго преживяване на грешката се оказва притеснението „какво ще кажат другите“ отколкото действителният страх от властово наказание като например глоба или уволнение. Особено когато човек не бърка често и не е предизвикал катастрофални последици.
Не преувеличавайте и не си въобразявайте, че колегите ви са се вторачили във вас и обсъждат гафа ви
Може би имате неприятели, които злорадстват. Но те ще са още по-щастливи, ако не се вземете бързо в ръце. Затова не обръщайте внимание на колегата, дори и да седи с доволна физиономия точно до вас. Изтрийте му я, като не зацикляте в мисълта „Изложих се пред тоя некадърник“, а веднага покажете как ще се справите.
Така парирате и конкурент, който може да се опита да се възползва от вашата грешка, за да се втурне той да я оправя и да демонстрира колко по-добре от вас се
справя. Няма да има този шанс, щом вие се концентрирате как да подредите онова, което сте объркали.
За вашия шеф времето е твърде ценно, за да го пилее в дълги порицания, ако бързо види, че осъзнавате грешката си и имате план как да я отстраните. И точно -затова няма да ви уволни. Нали си вършите съвестно работата и не правите гафове непрекъснато.
Нещата в перспектива
Като имате предвид всичко това, започнете да възстановявате самоувереността си. Повтаряйте си: „Тази грешка не е нещото, с което ще ме запомнят. Тя не определя моята професионална идентичност. Аз мога да я оправя“.
За да видите перспективата, задайте си въпроса ще има ли тази грешка някакво значение след 5 години. Вероятно не – нито за компанията, нито за вас.
А какво е най-лошото, което може да ви се случи сега?
Ами шефът да ви накаже. Е, все пак сте направили пропуск, ще си платите за него.
Ако ви уволни? Ами значи не е справедлив, не ви оценява правилно и не си заслужава да работите в този екип или в тази компания. Най-лошото може би е за добро в крайна сметка.
Leave a reply