Приятелката му го остави, няма и работа
Синът ни е на 44 години и така и не може да се оправи с живота. До трийсет годишен живееше с нас, така и не можеше да си намери работа.
То всъщност му намираха вегови приятели, наши роднини, но се задържаше ден-два и просто преставаше да ходи.
Все нещо не му харесваше, все не му е на нивото тази работа, макар че какво ниво, едва завърши гимназия.
Когато накрая си хвана приятелка и каза, че се изнася да живеят заедно, честно казано, с мъжа ми бяхме на седното небе от щастие.
Може да е грях, че съм майка и говоря така, но си е истина.
След като се събра с момичето като че започна да се зема в ръце. Задържа се на работа, изнесе се от вщъщи и заживяха заедно под наем.
Даже за внуци започнахме да мислим.
И ненадейно онзи ден ни сервира, че тя го е напуснала. Не ни каза причината, но аз си подозирам…
И сега иска да се прибира да живее с нас. Дете ни е, не можем да го върнем, ама на 44 години не е нормално.
В.М., 66 г., Търговище
Leave a reply