Не мога сам да си обясня как дори не се заразих
Когато започнаха да пишат за тоя коронавирус, си мислех, че ще е същата работа като с птичия грип, свинския гриб и другите подобни.
Пише се много, налага се една истерия, а след това всичко си отшумява, сякаш никога не го е било.
Дори и когато започнаха да говорят за локдауни, ограничения, честно казано, пак не обръщах кой знае какнво внимание.
Носех маски, миех си ръцете, спазвах ограниченията, но не беше, защото вярвах, че е нещо сериозно, а по-скоро да не ме глобят.
И като се помна изведнъж кошмарът.
Първо почина майка ми, беше ми много тъжно разбира се, но все пак беше на 82, викам си, пак възрастна жена…
Само месец след това си отиде жена ми, а няма и две седмици след нея и брат ми.
И всичките от коронавирус!
Най-странното е, че през цялото това време аз така и не се заразих.
Сега си кукувам сам в наследствената ни къща и не знам накъде да поема…
В.М., 49 г., Търговище
Add comment