Имам съпруг и две деца и нямам никакво желание за авантюри
От известно време положението в службата ми става все по-непоносимо и то по причина, каквато никога не съм мислила, че може да ми се случи.
Имам един колега, който е доста свит, срамежлив, изглежда изтъкан от комплекси.
Останалите в службата се държат доста снизходително с него, подиграват му се зад гърба, измислят си всякакви остири с него. Разбира се не го правят грубо, но той все пак разбира.
Младежът е на 32 години и според мен никога не е имал връзка с жена.
И аз, тъй като ми дожаля за него, го взех един вид под крилото си.
Започнахме да си говорим, излизахме през обедната почивка, понякога пиехме кафе след работа.
Исках по този начин да му вдъхна някаква увереност в отношенията му с жените, но за моя голяма изненада се случи нещо, което не съм предполагала.
Той изведнъж си внуши, че имаме връзка и оттогава не спира да ме преследва.
Носи ми цветя на работа, а колегите ми вече ме взеха на подбив.
Звъни ми по всяко време на денонощието, плаче, обяснава ми се, цитира ми поезия. Иска да напусна мъжа си закото сме били един за друг.
Аз се опитах да му обясна, че между нас няма нищо, че обичам съпруга си, имам две деца и отгоре на всичко съм десет години по-възрастна, но той отказва да разбере каквото и да е.
На ден във фейсбук имах по десет съобщения, накрая го блокирах, но той започна да ми праща есемеси.
Направо не мога да повярвам какво си навлякох заради желанието си да бъда добра към хората…
В.В., София, 42 г.
Leave a reply