Мерил Стрийп си е жива легенда с два рекорда, които няма скоро да бъдат счупени, освен ако сама не ги подобри
Мерил Стрийп има най-много номинации за „Оскар“ – 21, и най-много номинации за „Златен глобус“ – 34. Това са най-желаните награди за всеки актьор и не само победата, но и самата номинация за тях вече е страхотен успех. А Мерил Стрийп ги е печелила – „Оскар“ 3 пъти, „Златен глобус“ 9 пъти.
Никой не може да каже за нея, че дължи кариерата си на хубава муцунка и на секси тяло
Тя никога не е била красавица в общоприетия смисъл и сега на 70 изглежда даже по-интересно отколкото в младостта си. Но талантът й е непреодолим, така че и във времената на звездичките не може да остане незабелязан от режисьорите.
Впрочем, в началото те се опитват да я подминат за киното. Едни, защото е грозна. Когато през 1976 г. се явява на кастинг за роля в „Кинг Конг“, продуцентът Дино де Лаурентис пита сина си на италиански „Защо си ми довел това грозно нещо“. Мерил отговаря също на италиански „Съжалявам, че не съм достатъчно красива, за да се снимам в „Кинг Конг“.
Други кинорежисьори я пренебрегват, защото е „твърде академична актриса“. Вярно е, тя има високо образование.
Родена е на 22 юни 1949 г. в Ню Джърси в семейство, в което ученето се цени
Майка й е художничка от ирландски произход. Баща й е фармацевт, чийто германо-швейцарски род е сред първите, заселили се в САЩ. Мерил получава бакалавърска степен по актьорско майсторство от „Васар“ и магистърска в Иейл. Започва да играе в театъра. Може би, понеже е твърде академична, никога нямаше да пробие в киното, ако не е една съдбоносна среща.
През 1975 г. тя играе в нюйоркския „Пъблик тиътър“ в пиесата „Мяра за мяра“ на Шекспир. В същата постановка участва Джон Казале. Той е на 38 и има слава в киното. Запомнен е като безхарактерния Фреди Корлеоне в култовия „Кръстникът“ на Франсис Форд Копола. Участвал е в 5 филма, но всеки е номиниран за „Оскар“.
На първата репетиция денят е хладен, Мерил е облечена в тънка блуза, Джон й предлага сакото си, а за благодарност тя го кани на вечеря у дома. Той вече я е видял на сцената и се е обадил на приятеля си Ал Пачино:
„Ал, срещнах най-великата актриса в историята“
Връзката започва бавно, защото Джон все още е женен. После заживяват заедно и правят планове за сватба.
Много влюбени и щастливи са. През деня са на репетиции, вечер след представление излизат с приятели. Сред най-близките им е Робърт де Ниро.
Той сключва договор за участие във филма на Майкъл Чимино „Ловецът на елени“ и му препоръчва да покани на кастинг Джон и Мерил. На пробните снимки двамата се представят отлично и са избирани за роли. Преди да подпишат договорите си, трябва да минат медицински преглед.
И тук следва удар – при изследванията лекарите откриват, че Джон има рак на костите в напреднал стадий. Продуцентите отказват да подпишат договор с него. Де Ниро и Мерил заявяват, че няма да се снимат, ако Джон бъде отстранен. Залагат хонорарите си, в случай че той умре и се наложи преснимане на сцените с негово участие. Продуцентите в крайна сметка подписват договора, но актьорът не довършва филма, защото вече е в много тежко състояние.
Работата по „Ловецът на елени“ е ад за Мерил, която се стреми да е колкото може повече с любимия. След края на снимките тя сключва договор за нов филм – телевизионния „Холокост“. По-късно за него е удостоена с наградата „Еми“, но отказва да я получи, защото тази роля й е попречила да е до Джон в последните му дни.
Той я дочаква да се върне и умира няколко дни по-късно. Това е месец преди премиерата на „Ловецът на елени“, който печели редица награди. За ролята си Мерил за първи път е номинирана за „Оскар“.
Така тръгва славата й, но тя е опустошена, защото е загубила първата си любов
Брат й намира квартира в жилището на свой приятел – скулптора Доналд Гъмър. Само след няколко месеца той и Мерил сключват брак. По-късно актрисата признава, че по онова време не е преодоляла смъртта на Джон, но Дон й е показал как да продължи да живее.
От 1978 г. двамата са женени и това е един от най-дългите бракове в артистичната гилдия. Мерил твърди, че Дон е най-големият подарък, който е получавала от съдбата. Имат четири деца – (Хенри 1979), Мери (1983), Грейс (1986), Луиза (1991). Мери, известна като Мейми, и Грейс са актриси, Хенри Вулф е музикант, Луиза е модел.
Интересното е, че майчинството не пречи на Мерил
В годината, в която ражда първото си дете, тя печели първия си „Оскар“ за „Крамър срещу Крамър“. Следващите два са за най-добра женска роля в „Изборът на Софи“ през 1982 г. (заради него учи полски) и за „Желязната лейди“ през 2011 г.
От 1977-а тя не е пропуснала нито година без премиера на филм или сериал, а в някои са 3-4. Така заглавията са повече от 100. Участва с гласа си даже в две анимации. Номинациите й са стотици – освен за „Оскар“, „Златен глобус“ и „Еми“ още за БАФА, „Сатурн“, „Сателит“, „Емпайър“. Определена е за една от най-великите актриси на всички времена и за най-великата жива актриса, а в САЩ 27 май е ден на Мерил Стрийп.
И явно още слава й предстои, защото на 70 няма намерение да спира
Последното й участие е в черната комедия „Пералнята“ на „Нетфликс“. Режисьор е Стивън Содърбьрг, участват Антонио Бандерас и Гари Олдман, а историята е по разследването „Панама пейпърс“. Всичко това са си обещания за награди или поне номинации.
„Добре е да прегърнете остаряването. Животът е безценен и когато сте загубили много хора, си давате сметка, че всеки ден е дар. Затова ценете днешния ден и живейте всеки миг. И не съжалявайте, че остарявате – това е привилегия, която на мнозина е отказана“, заявява Мерил Стрийп.
Leave a reply