Научете децата да не отлагат, за да не се превърнат в лентяи

Тийейджърите са световни шампиони в дисциплината „отлагане“

, Image: 331286631, License: Royalty-free, Restrictions: , Model Release: yes, Credit line: Profimedia, Alamy

Впрочем шегичката с народната поговорка „Не отлагай днешната работа за утре“ – продължението „щом можеш да я свършиш други ден“, и вие вероятно сте чували в тийнейджър-ските си години. После животът ви е научил, че не става така. Всичко, което се отлага, започва се в последния момент и се върши с възможно най-малко усилия, обикновено не завършва с блестящи резултати. И понеже не искате и наследникът ви да научи тази житейска закономерност по трудния начин, решавате да му помогнете да се пребори с лошия си навик.

Да, ще му е полезно да се отърве от отлагането

То пречи на успеха. Но на вас хич няма да ви е лесно. За-щото в пубертета последното, което той иска, е вие да се опитвате да го променяте.

Затова опитайте само да подсказвате така, че да пожелае сам да се промени.

Когато синът или дъщеря ви е в добро настроение, започнете да разказвате сякаш между другото, че много хора обичат да отлагат работата. По този начин обаче си докарват умора още преди да са я подхванали, защото подсъзнателно се натоварват. С експерименти например е установено, че хората си спомнят по-добре незавършените отколкото завършените задачи. Причината е, че недовършените продължават да тормозят мозъка им.

Има ефективни стратегии да се отстранява желанието за отлагане

Психолозите съветват сложната или неприятна работа да се започва с нещо по-малко трудно и обозримо за свършване. Примерно тийнът може да хвърли поглед към проекта, който има да прави, и да се захване с най-лесната му част. Това противоречи на логиката, че е по-разумно да се заеме с по-трудната, докато още не се е уморил, или пък да кара последователно. Но тук въпросът е като начало да спре да отлага. Щом веднъж започне, набира инерция и шансът да свърши работата до край е голям.

Много често причина за отлагането е, че не знае откъде да започне или не му се мисли за това. Или толкова дълго мисли, че превръща планирането в благовидно оправдание за отлагане на същинската работа. Затова съветът е да започне откь-дето и да е, само и само да започне.

Най-трудно е да се измъкне от капана на коварните оправдания

Има хиляди: чака подходящ момент, уморен е, не е в настроение, убеден е, че работи даже по-добре под напрежение и може да се справи в последната минута. Единственият начин синът или дъщеря ви да не им се остави е честно да признае пред себе си, че това са точно оправдания, за да отлага. Като си признае, има шанс да спре да ги използва като извинение и да се заеме с онова, което има да върши.

Но как да не си намира оправдания за нещо толкова досадно като ученето на нещо досадно. Огромната причина за отлагането е, че не цени достатъчно целта, която се налага да постигне. Затова не може да се мотивира да работи и търси всякакви поводи да отлага, подсказват психолозите.

Ценността на всяка задача се повишава, ако синът или дъщеря ви я превърне в предизвикателство, в игра и си постави времево ограничение или необичайни условия. Примерно „Сядам, пиша го това проклето домашно за половин час, докато гаджето ми се прибере от тренировка. И после ще си говорим, без подсъзнателно да се тормозя за тъпото домашно“.

Друг начин е да помисли защо е важна задачата и да повиши ценността й в ума си

„Ще направя този проект, историчката ще ми пише шестица и поне един месец няма да ме изпитва, защото ще имам оценка, а други няма да имат“. Или пък да помисли за последствията от неизпълнението на задачата, за да се накара да спре да я отлага.

При това трябва да се пази от съмнения, че няма да се справи. Заради бушуващите хормони пубертетът е възраст, през която несигурността се засилва. Тийновете често са неуверени без обективни причини. Обичат да се оставят и на катастрофичното мислене „Ужас! Не се получава“. Това губи психическата им енергия и вместо да се заемат със задачата, я отлагат, защото така смятат, че отлагат катастрофата.

Ще помогнете на детето си, като непрестанно се стремите да повишавате самоувереността му

Може и да го окуражите да се бори с желанието да отлага, като се самонаграждава за навреме започната и свършена работа. Може и вие да участвате в наградите. Мотивиращата им сила е неоспорима.