Бяхме много близки някога, но в момента тероризира цялото ми семейство
При някои хора изведнъж сякаш от нищото се отключва някаква характеротепия и за броени дни или хайде месеци се променят така коренно, както никога не си очаквал.
С брат ми венаги сме били много близки още от деца. Той е само три години по-голям от мен, така че детството ни мина заедно, дали вкъщи в града, или летата на село.
Винаги ме е защитавал, подкрепял, имахме много силна връзка.
След това и той се ожени, и аз се омъжих, имам две деца, но продължавахме да бъдем много близки, макар и да не се виждахме толкова често.
Всичко си беше нормално.
И така до един ден, в който той дойде и ми каза, че със жена си се развеждат. Двамата нямат деца, не знам по какви причини, щяха да си осиновяват, но така и не го направиха.
Помоли ме да остане за няколко дни у нас, докато си подреди нещата и види какво ще прави. Разбира се, приех го веднага.
Дни след това научих и, че е напуснал работата си, а още няколко по-късно ми сервира, че бил сериозно болен и затова не можел да работи.
Така и не разбрах каква е тази толкова сериозна болест, но от тогава минаха три години, а той не се и сеща да си тръгне.
На все по-явните ми намеци се прави, че не разбира. А положението е сериозно – от една страна трябва да го издържам, а не сме милионери.
От друга, събрахме децата да спят на едно легло с мисълта, че ще е за няколко дни, а те вече са големи и с право роптаят. Направо не знам какво да направя…
В.Д., 47 г., София
Leave a reply