Като попитате Гугъл как да познаете дали един мъж е силно влюбен, ще ви изкара милиони текстове, видеаи какво ли още не
Там ще намерите хиляди „симптоми“- някои споделени от опит, а други с претенции да са научно доказани. Иска физическа близост. Допуска ви до себе си, не го е страх да го видите уязвим, даже не крие сълзи. Спорите, защото уважава мнението ви и същевременно не се притеснява да ви възразява. Глези ви. Запознава ви с приятелите си. Говори за общи бъдещи планове. И т.н., и т.н.
А има и един много простичък знак – дали мъжът винаги е на разположение. То същото е при жените, но това в никакъв случай не бива да бъде показвано, съветват повечето специалист(к)и по успешни връзки.
Когато мъжът е силно влюбен, той иска постоянно да е до обекта на желанията си и е склонен да пренебрегва дори компанията си. Няма против да промени плановете си, защото приятелска двойка ви е поканила на опера (а това изкуство всъщност го плаши, особено пък ако е някоя безкрайна постановка по Вагнер). Идва да пазарувате в мола (а всъщност мрази шопинга, особено пък обикалянето из безброй магазини). Пристига посред нощ да ви прибере от служебния купон, за да не рискувате с такси. Веднага предлага да свърши вместо вас всяка досадна или неприятна работа. С часове слуша оплакванията ви от лошия шеф или гадната колежка. Станал е специалист по вас – знае как да успокои тревогите, страховете и съмненията ви.
Всичко това може да се обобщи с думата съпричастие
Научни изследвания установяват, че то е безспорно доказателство за обич и една от най-ценените характеристики на щастливата любовна връзка. Другите две в челото на класацията са сексуалната удовлетвореност и доверието.
Каква е разликата при съпричасността между обикновен приятел и влюбен мъж ли? Ами това, че надали имате другар от детските или школските години, който е готов на такива саможертви за вас. Брат ви – може би. Но ако някой мъж се съгласява да е винаги на разположение, да променя плановете си по всяко време и да извършва неща, които мрази, той е влюбен. Може да се прави на „просто приятел“, защото сам не го разбира или не си го признава, но е така.
Съпричастието между двамата партньори остава неизменна част от обичта, когато фазата на безпаметното влюбване отмине, твърдят учените. То е и признак за еволюция на връзката – с времето партньорите все повече се научават как да се разбират и подкрепят, включително и с цената на взаимни компромиси.
Но съпричастието е и честа причина за раздяла
Ясно е, че когато мъжът престане да е винаги на разположение, в чувствата му нещо се променя.
Жената обаче може също да е виновна, защото се променят нейните чувства към него заради завишените й очаквания. Мъжът я е разглезил, свикнала е да получава много съпричастие, той да й е единствената опора. Но не оценява това, което има, иска все повече и повече в усложняващите се с нарастването на семейството задачи и проблеми. Партньорът й трябва да е перфектен, с всичко да се справя, нали е мъж. И когато не справя или поне не на достатъчно високо ниво, тя е разочарована. Още по-безутешна става, защото с този съпричастен мъж е заменила всякакви други близки контакти – няма си приятелки, бегло общува с роднините.
„Ние очакваме, че партньорът ни ще бъде за нас укритие от неприятностите на съвременния живот. Обръщаме се към един единствен човек за емоционална опора. Но грешим, мислейки, че имаме нужда само от един човек и можем да се облегнем само на него. В действителност имаме потребност от много хора, с които да споделяме живота си. Колкото и банално да звучи, една от причините за трудностите, възникващи в семейството, са принудително завишените очаквания“, твърди белгийската психотера-певтка Естер Перел, специалистка по проблемни брачни отношения и автор на бестселъра „Еротичната интелигентност“.
Впрочем втората основна причина, заради която се разпадат отношенията, според Перел е стремежът за контрол върху партньора. Той също е свързан с навика винаги да се получава съпричастие. Но това е друга тема.
Leave a reply