Преди месец съкратиха мен, а миналата седмица жена ми
Направо не знам как ще преживеем това извънредно положение, за пръв път в живота ми цялото ми семейство буквално гладува, сякаш не е Европа през Двайсет и първи век, а Ленинград по време на обсадата пред Втората световна война.
Почти веднага след обявяването на извънредното положение, шефът ни събра и ни каза, че освобождава всички, живот и здраве, след края на всичко, ако има начин да се стартира отново бизнесът му, щял да ни се обади.
Тогава си казах, добре поне, че жена ми работи, нейната работа изглеждаше доста по-сигурна, защото секторът, в който беше заета, уж нямаше да бъде непоследствено засегнат.
Е, да ама и миналата седмица в нейната фирма се случи подобното – казали им, че не могат да плащат повече и ги пуснали да си ходят по живо, по здраво не само без никакво обезщетение, но дори и не им изплатили последните изработени заплати.
И сега буквално нямаме никакви пари, и заедно с двете ни деца буквално гладуваме.
От когото можех, взех на заем, вече нямам очи да искам, а и няма от кого, хората също не са цъфнали и вързали.
Все говорят за помощ на най-засегнатите, по-засегнати от нас няма накъде, но се оказва, че не отговаряме на нито едно от изискванията да получим помощи или кредит.
За пръв път изпитвам подобна безизходица.
В.С., 46 г., Пловдив
Leave a reply