Император Нерон писал веднъж: „Страхувам се от този човек, защото почеркът му показва, че има предателска натура”
А римският историк Светоний, характеризирайки скъперничеството на император Август, отбелязал, че той „пише думите, поставяйки буквите близо една до друга, и приписва и под редовете”. Тези записи могат да се смятат за първите достигнали до нас фрагменти от графологични изследвания.
За година на раждането на графологията се смята 1622, когато излиза книгата на италианеца К. Балдо „Как да узнаем природата и качеството на човека, като погледнем буквата, която той е написал”. Тя предизвиква фурор и новото учение бързо печели много последователи.
По богатство на метафорите книгата на френския графолог прилича на първокласен роман. Например човекът, чието писмо се отличава с непрекъснато издигане на редовете, Мишон сравнява с воин, щурмуващ непристъпна крепост. А тези, при които гласните букви са прекалено широки – според него са хора, които много говорят. Наклонът на буквите пък се свързва с поведението на човека в обществото: „Когато някой желае да покаже пренебрежение, равнодушие към друг, той стои изправен. Напротив, радушният накланя корпуса си напред. Към детето неволно се протягат ръцете, когато то притичва към вас, но има хора, които не го правят – това са онези, които пишат с изправени букви”.
Почерците във всеки случай са различни
Този, който се смята за алчен, пише свито, почти липсват полета. А почеркът на щедрият човек става едър, разтеглен.
По-късно графолозите започват да разделят почерка на бърз и бавен (да не се бърка със скоростта на писане!). Бързият почерк – това е преди всичко слетият, широк почерк с лек натиск. Най-често той бива прост и дори небрежен. Бавният е разделен и ъгловат, богат на украшения, заплетен и дори сложен. Буквите най-често са тесни, като притиснати, а натискът е силен.
Бързият почерк издава активен, жив и открит човек
Той е верен на себе си и на чувствата си. Притежава развита сила на волята и способност към езици. Грубоват, елементарен в общуването, той обича да харчи пари и да влиза в конфликти.
Бавният почерк показва пасивен човек, но отговорен, който има свое мнение, склонен към умереност във всичко
Той е точен и прецизен, дребнав, прекалено чувствителен и понякога нечестен.
Ако притежавайки тези знания, искате да направите тест на себе си или на близките си, не си правете труда – това е празно губене на време. В това начинание обезателно трябва да се отчитат полът, възрастта, здравословното състояние на човека, наличието на проблеми със зрението и много-много други фактори. А това е по силите само на опитен графолог.
На Запад графологията е на висока почит
Кръгът на практическото й приложение е доста широк. Използва се при подбора на кадри, деловото партньорство, професионалната ориентация, психоанализата, психологическата съвместимост в брака.
Във Франция, където много фирми приемат служители в съответствие със заключението на графолога, специално законодателство пази правата на първите и регулира дейността на вторите, френските вестници охотно печатат графологически характеристики на обществени дейци и звезди. В Англия в компанията British airways заключението на графолога е задължително при приемането на щатни сътрудници. В Германия, повече отколкото в други страни, е прието хората да се обръщат към графолог преди встъпване в брак…
Интересното е, че повечето мениджъри на фирми твърдят, че в 70% от случаите мнението на графолога съответства на истината
Останалите кадровици смятат, че графологичните методи се използват, за да се успокои ръководителят, а самата графология е чиста проба шарлатанство.
Потвърждение на това е експериментът, проведен в Сорбоната. На няколко видни графолози предават колекция от почерци на мъже и жени на различна възраст. Сред тях има мастити учени и известни бандити, философи и знаменити литератори. Заключенията на графолозите се оказват доста изненадващи.
Така например големият френски учен физиолог Броун-Секар е охарактеризиран като човек с посредствен ум, лишен от ясно мислене. Затова пък един бандит получава доста ласкава характеристика: графологьт решава, че при него „сърцето преобладава над разума, затова става дума за алтруистична натура”.
Не бива да забравяме обаче, че графологията не е наука и не е изкуство, а специфичен начин на изучаване на личността, основан както на знанието за емпиричните закономерности, така и на подсказките на интуицията. Именно затова графологическият анализ не се поддава на компютризация. Макар че някои графолози твърдят, че всеки момент ще бъде създадена програма, която ще„изчислява” абсолютно точни графологични портрети.
Leave a reply