Изневярата е един от седемте смъртни гряха. Забранява се в 10-те божи заповеди
Но ако това не ви стряска, да знаете, че тя се предава по наследство. Ще заразите с нея собственото си дете.
Няма да са виновни гените – още никой не е доказал, че изневярата минава от поколение в поколение с ДНК. Но няма съмнение, че поведението се копира. Синовете и дъщерите гледат дали родителите им изневеряват. Разбират какво отношение имат към изневярата. В зависимост от това формират морални ценности, които следват като възрастни.
Ако изневерявате, няма значение какво говорите
Дори да заклеймявате прелюбодеянието, наследникът заключава, че това поведение е приемливо. И да не изневерявате самите вие, ако се отнасяте лежерно към извънбрачните забежки на роднини или приятели, тийнът смята, че това е нормално.
Звучи много логично той да мисли точно така – нали възпитанието започва от семейството
Но и с научни експерименти е проверено дали отношението на децата към изневярата зависи от отношението на родителите.
В едно от тези проучвания са анкетирани 1254 мъже и жени. Те отговарят на въпроси, с които изследователите целят да проверят нагласите им към изневярата като теория и като практика.
При директното питане в групата на тези, които нямат брак, 75 % от мъжете и 68% от жените признават, че са били неверни на партньорите си. Същото не скриват 25% от женените мъже и 15% от омъжените жени. При големия брой анкетирани това са достатъчно много хора, които са изневерявали, за да можем да направим валидни изводи за връзка с примера и ценностите, създадени от родителите, коментират изследователите.
И в двете групи – женени и неженени, учените установяват зависимост между факта на изневярата и модела, видян в семейството
Тя личи при отношението, което анкетираните изразяват към твърдения от рода на „Партньорите винаги трябва да са верни един на друг“,“ За да имат успешна връзка, хората трябва да имат любовни отношения единствено и само със своя партньор“, „Родителите ми са обсъждали с мен колко е важно да бъдеш верен в любовните си отношения“,“ Родителите ми са ми казвали, че изневярата понякога е оправдана“.
Хората, чиито родители са изневерявали, са по-склонни да изневеряват на партньора си, заключават авторите след анализа на резултатите
Изневярата пък е основна причина за разводите. Вероятно очно заради нейната наследственост много често деца на разведени родители също се развеждат.
Психолозите съветват родителите да намерят повод, за да говорят с тийна какво е вярност и какво е прелюбодеяние.
Разговорът е тежък, ако майката и бащата са разделени точно заради изневяра. Родителят, който е бил причина, може да се опита да я обясни. Независимо как е постъпил самият той, е добре да каже, че се случва човек да се влюби отново и да реши, че ще бъде по-щастлив с друг партньор. Но е почтено да започне нова връзка, след като е приключил със старата.
Ако сте родителят, на когото партньорът е изневерил, не крийте от тийна колко болка причинява това
Той е достатъчно голям, за да разбере, че предателството в любовта най-силно наранява.
Обясненията са особено трудни за онзи, който изневерява. Сигурно си има алиби. Но не звучи като достойно морално кредо „Е, случвало се е да кръшна. Обаче не влагам в това чувства. Просто секс“. Още по-голяма грешка е родителят да включи в алибито си тийна с оправдание от сорта на „Не обичам майка ти/баща ти, но не се разделяме заради теб“.
Когато близки си позволяват изневери и тийнът знае, родителите могат да изразят отношението си. Не е нужно да осъждат, но и позицията „Е, тяхна си работа“ не е възпитателна. Може да проведат принципен разговор за ценностите в любовта и в семейството, сред които безспорно верността е една от най-основните.
Когато говорите със сина или дъщеря си за изневярата; говорите за морал
Само че не бива да морализаторствате. Това е тема, по която думите може да идват от сърцето ви, не да приличат на лекция. Иначе тийнът ще ви прекъсне с „Да не съм идиот, знам, че изневярата е лошо нещо. Остави ме на мира“.
Така впрочем смятат и мнозина от онези, които изневеряват. Изкушението винаги се оказва по-силно от ценности, които не са осмислени. А една от най-важните родителски отговорности е точно да помогнат на детето си да ги осъзнае и да ги приеме като свое трайно убеждение.
Add comment