Всяка двойка е уникална. Но въпреки това отношенията на партньорите в нея се развиват по един от петте най-разпространени типа, твърдят психолозите
Революция. Тези двойки са точно обратното на взаимното развитие. Те се обичат, мотивират се един друг, но вместо да си помагат, не успяват да овладеят егото си и се конкурират. Понякога това съперничество изглежда благородно – кой ще прави повече за децата, за да го обичат повече, или пък кой ще постигне повече в професията. То обаче е нездраво, защото е заблуда, че е в името на семейството. Таткото се старае да даде най-доброто на децата си, защото е негова родителска отговорност, а не се състезава с майката за любовта им. (Често в това състезание се забравя точно родителската отговорност и се произвежда разглезен наследник.) Жената не иска да прави кариера, за да докаже на мъжа си, че може не по-малко от него, а защото това осмисля самата нея като личност.
При съревноваващите се партньори положението обикновено е революционно – всеки се опитва да доминира, никой не е готов да приеме подчинение
Връзката се разпада, но може раздялата да се случи няколко пъти. Понеже си приличат по характер, двамата се притеглят. Всеки тайно си казва, че ще направи компромиси или пък този път ще убеди другия да слуша повече, и се събират да опитат отново. Ако отношенията на съперничество не се променят, този път се оказва като миналия път и изходът пак е същият.
Подчинение. Има много двойки, в които единият партньор е приел за доминиращ другия. Смята го за по-силен, по-умен, по-зрял. Харесва му да бъде воден, другият да взема решенията и да поема отговорността. Това е доброволно разпределение на ролите и връзката може да съществува завинаги, щом доминиращият се отнася с любов и уважение към подчиняващия се.
Рискът е, когато при разпределението на ролите има грешка или заблуда
Понякога влюбеният надценява партньора си и постепенно разбира, че той не се справя с лидерството. Друг път жената иска с подчиняващо се поведение да спечели мъжа, но смята, че после ще успее да въведе баланс. Случва се и доминиращият да се измори и да почувства нужда от равностоен партньор. Във всички случаи такива отношения са нещастни. Но дали ще се разпадне връзката зависи от усилията на всеки в двойката да постигнат известна хармония.
Най-опасно е, когато след брака единият партньор реши да промени отношенията и да подчини другия. Тогава единственият разумен изход е развод.
Add comment