Два загубени часа, казват някои родители за срещата с учителите на сина или дъщеря си
Други даже се отказват да ходят, защото смятат, че не научават нищо полезно, а слушат само оплаквания колко лоша е дисциплината в класа. То това е неминуема тема – върви си с тийнейджърската възраст, но не е повод да се отказвате от контакт с преподавателите и останалите родители, а тъкмо обратното.
Голяма грешка е да не ходите на родителски срещи, даже да са онези старомодните, на които майки и татковци седят, а учителите се изреждат да им говорят на всички вкупом нещо по принцип. И такива да са срещите, като ги избягвате, показвате на тийна неуважение към учителите му. Как искате той да се отнася с респект към тях, щом собствените му майка и баща не намират за нужно 2-3 пъти годишно да се озоват на покана им, да чуят какво учи детето им и как се справя. Подсъзнателно синът или дъщеря ви ще сметне отношението ви за пренебрежение й към образователния процес, и към собствената си личност. Колкото и да се радва, че евентуални гафове ще останат скрити, пак ще почувства обида, че на родителите не им пука.
Колкото за полезността от срещата, не е лошо да промените гледната си точка
Не отивате в ресторант, където някой ще ви сервира. Като знаете какво искате от учителите, може да го получите. Ще прекарате времето си ефективно, ако си подготвите стратегия и тактика за разговорите, казват психолозите.
И не става дума само за ученето, за усвояването на знания и умения, макар че това е най-важното в училище. Класната и преподавателите на тийна прекарват всеки ден доста време с него. Там той е в естествената си среда с връстници. И вероятно показва много повече от себе си, отколкото като е с вас вкъщи. Може да прекарате времето си активно, ако се подготвите каква информация искате да получите
Можете много да разберете за детето си, ако наистина подходите с уважение към учителите
Ако покажете интерес към мненията им, като разговаряте насаме с всеки. В повечето училища са предвидени такива срещи след общата с всички родители.
Първо си гарантирайте, че учителите няма да ви поднесат неприятни изненади, като поговорите с тийна.
Попитайте го какво ще ви кажат за него.
По този начин му давате възможност да сподели неща, които може досега да е спестил. Примерно, че с Мартин или с Мария имат навика сладко да си приказват в час и преподавателите редовно им правят забележки. Или сведение за участие в някоя щуротия, пазени в тайна до този момент. Така ще сте подготвени как да реагирате и с чиста съвест ще кажете, че проблемът е обсъден вкъщи и очаквате да не се повтаря.
Но да речем, че няма неща, за които се налага да бъдете предупредени. Страхотна тренировка по самооценяване е детето ви да помисли малко и да ви каже каква би била гледната точка на учителите му за него. Така ще разберете то кои свои страни намира за силни и слаби. Освен това ще му дадете възможност по друг начин да види поведението и работата си в училище – като се постави на мястото на преподавателите си.
Попитайте го има ли въпроси, които иска вие да зададете на учителите. Може точно в този момент да чуете, че химичката го е нарочила. Или че не харесва преподавателката по литература. Няма да ви е излишно да сравните своите впечатления с тези на сина или дъщеря си. Най-малкото ще разберете дали правилно оценява хората.
Съвсем друг въпрос е какво ще споделите след родителската среща
По принцип избягвайте негативните оценки, дори някой от учителите да ви направи неприятно впечатление. По-практично е да не настройвате тийна отрицателно. Напънете се за химичката да кажете: „Ами много симпатична жена и има много добро отношение към теб. Само препоръча повече да учиш“.
Leave a reply