Доскоро послушното ви дете капризничи и има един-единствен отговор за всичко – не
Вероятно преживява т.нар. криза на третата година. Наричат я още бебешки пубертет.
Не е задължително да настъпи на третия рожден ден, може да дойде половин година по-рано или по-късно. Кризата се изразява в това, че детето постоянно пробва границите на позволеното; започва да прави скандали; иска да му купите нещо, вие отказвате, а то започва да реве и да се търкаля на земята; на разходка бяга в противоположната посока на тази, в която сте го повели; не реагира на молби и на „недей“; отхвърля всяко предложение; отговаря само с „не, не искам, няма“; опитва се да върши всичко самостоятелно и по свой начин, ако не се получи, изпада в истерия; не се поддава на убеждаване.
Причина е, че се опитва да отдели своето „аз“ от родителското
Започва да се осъзнава като личност със собствени желания, които трябва да отстоява, обясняват психолозите. И понеже не знае как, прави наопаки на мама и татко. Вашата задача е да го научите как.
Не се опитвайте да го пречупите или да наказвате поведението му. При
пристъп на истерия се опитайте да превключите вниманието му върху нещо друго. Не се ли получи, просто изчакайте. Щом се успокои, непременно поговорете. Обяснете, че го обичате, както преди, но че държанието му е недопустимо и много ви е разстроило.
Давайте му възможност за избор, позволявайте му да взима решения
Ако излизате с него на пазар, попитайте: „Къде да отидем по-напред, в магазина или в аптеката?“. Понякога играйте на противоречия. Ако трябва бързо да се приготви за детска градина, а отказва да се облече, кажете, че днес няма да ходи на градина. От инат то ще се развика: „Не, отиваме!“. Подчертайте, че днес изпълнявате неговата молба, но утре то ще изпълни вашата.
Не създавайте на детето убеждение, че е лошо
То е добро въпреки временните трудности с поведението. Хвалете го, ако е изпълнило заръката ви, подчертавайте, че е послушно и успява във всичко.
Ако не се справяте със ситуацията, ако ставате раздразнителни и агресивни към детето, или вдигате ръце и го оставяте да прави, каквото ще, потърсете помощ от психолог.
Add comment