Трябва ли малкият ученик да получава джобни пари е въпрос с повишена трудност
Някои родители са убедени, че като му дават определена сума, го ограмотяват финансово. На други съображението е, че понеже повечето му съученици разполагат с джобни, детето им ще се чувства ощетено, ако не може нищо да си купи. Има майки и бащи, които не дават, понеже смятат, че синът или дъщеря им няма нужда за нищо да харчи – взема си закуските от вкъщи, а с парите ще си купи някой боклук за разкош. Има и училища, в които е забранено учениците в началния курс да носят пари.
Преди да решавате конкретно за джобните, психолозите препоръчват още на 3-4 години да запознаете детето с парите под формата на игра
Събирайте, разменяйте и бройте банкноти и монети. Обърнете му внимание къде и как се съхраняват. Простичко му обяснете, че мама и татко не получават пари ей така, а за свършена работа.
Като навърши 4-5, то вече е наясно, че играчките и лакомствата не падат от небето. На тази възраст е
важно да го научите да формулира своите желания. Дайте му да разбере, че количеството на парите е ограничено. Ако иска да си купи нещо, най-добре да си спести за него. Вземете касичка и заедно пускайте в нея пари за желаната играчка.
Водете детето на пазар
Може заедно да съставяте списък на покупките, а в магазина обръщайте внимание на цените. Оставяйте го понякога само да плати и да получи рестото.
Ако сте минали такъв курс на обучение, на 7-8 години детето вече е в състояние самостоятелно да се разпорежда с неголеми суми, без много да се притеснявате. То ходи на училище и щом умее добре да пресмята малки сборове и разлики, знае каква е стойността на всички монети и банкноти, може да решите да му давате джобни.
Педагозите смятат, че не е лошо това да стане още с постъпването в първи клас, но при няколко съществени изисквания. Преди всичко трябва да сте обяснили на детето за какво точно ги получава. Т.е. за какво основно разрешавате да ги похарчи – например за закуска, и какво друго може да си позволи с остатъка.
Проучете добре какви са цените в училищната лавка и съобразете сумата с тях
Независимо от финансовите ви възможности, тя не бива да е твърде голяма, за да не привлича вниманието на другите деца. Пресметнете я възможно най-прецизно според нуждите, цените и разрешените продукти. Ако разчитате синът или дъщеря ви да си купи закуска през голямото междучасие, обсъдете конретните възможности – баничка, кифла, парче пица, вафла и т.н. Ясно кажете какво е допустимо. Така можете да разчитате, че парите ще отидат за сандвич, а не за чипс примерно.
Вие най-добре познавате детето си, но все пак не допускайте, че то притежава голяма твърдост срещу изкушения
По-добре предвидете финансови мерки срещу тях. Когато не сте дали пари, достатъчни за поничка и бонбони, вероятността да си купи бонбони е по-малка. През цялото време обаче бъдете внимателни – всеки ден разпитвайте за какво са били похарчени джобните.
Много важно е да давате джобни според предварително уточнени правила -уговорена сума за определено време
Размерът им не бива да зависи от настроението на родителите, оценките в училище, поведението, помощта на детето в домакинските работи. Не бива да го наказвате, като го лишавате от пари.
Постепенно разширявайте самостоятелността му
В началото му давайте уговорените джобни всеки ден, после на два дни, докато стигнете до седмична сума, давана наведнъж. С времето детето се научава само да я разпределя, но не преставайте да контролирате как точно.
То има право на грешки, но трябва да ги обсъждате. Като похарчи наведнъж петте си лева седмични джобни за дъвки и няма пари за останалите дни, ще разбере, че е нужна финансова дисциплина.
Джобните са детайл от финансовата грамотност
За нея ще допринасяте, като давате личен пример за планиране. Нека детето е свидетел как разпределяте доходите и разходите в семейния бюджет така, че да стигнат за всичко. Ако обсъждате парични въпроси открито, те ще са понятни за детето. А като е свидетел как ги решавате, ще се научи по-лесно как е правилно да постъпва в определени ситуации.
Така постепенно му създавате навици за отговорно отношение към парите и умение да съобразява действията си с финансовите последици от тях.
Leave a reply