Само звънят да искат какво ли не
Никога не съм си падала толкова по роднинисксите потношения и, честно казато, с едно изключение никога не съм си харесвала родатап и от страна на майка ми, и на баща ми.
През детството ми, разбира се, съм присъствала на родниниски срещи по различни поводи – сватби, рождени дни, балове…
Изтърпявала съм ги, но винаги съм присаствала отн нямане къде и чак, след като майка ми ми е казвала, че не може да не отида.
После прастнах , заминах да следвам в София, след което останах в столицата, намерих си работа, по-късно и мъж, родих деца и така нататък.. знаете.
Не съм се чувала с никой от роднините, само от време на време майка ми да каже по време на мое гостуване в родния ми град: „Чичо ти това“, „Братовчедка ти онова…“
И както ни виждах никого, какво им стана от две години насам – като им поотраснаха децата и започнаха да ги пращат да учат или работят в София, всички изведнъж решиха, че като живея тук съм длъжна да ги устройвам с какво ли не.
Една братовчедка ми се натресе и живя у нас три месеца, други по-далечни ми звънят постоянно и също си правят устите. Засега успявам да ги държа настрани, изклрючвам си телефона, не го вдигам, но не разбират от намеци!
З.С., София
Leave a reply