Отлагането на задачите може да развали успеха и на най-добрия ученик. Затова е най-добре от рано да го научите да се справя с домашните
Ученикът трябва да помисли защо е важна задачата и да повиши ценността й в ума си: „Ще направя този проект, историчката ще ми пише шестица и поне един месец няма да ме изпитва, защото ще имам оценка, а други няма да имат“. Или пък да помисли за последствията от неизпълнението на задачата, за да се накара да спре да я отлага.
А като се накара да започне, веднага трябва да мисли конкретно. Не абстрактно от сорта на „Няма ли да е страхотно по темата за поезията на Пенчо Славейков да напиша есе, което изразява чувствата ми относно състоянието на света в момента“. А съвсем конкретно: „Какво е първото изречение от есето“ . Когато го напише, нататък ще върви много по-лесно.
При това трябва да се пази от съмнения, че няма да се справи. Заради бушуващите хормони пубертетът е възраст, през която несигурността се засилва. Тийновете често са неуверени без всякакви обективни причини. Обичат да се оставят и на катастрофичното мислене „Ужас! Не се получава“. Това губи психическата им енергия и вместо да се заемат със задачата, предпочитат да я отлагат, защото така смятат, че отлагат катастрофата.
Ще помогнете на детето си, като непрестанно се стремите да повишавате самоувереността му
Може и да го окуражите да се бори с желанието да отлага, като се самонаграждава за навреме започната и свършена работа. Може и вие да участвате в наградите. Мотивиращата им сила е неоспорима.
Ако тийнът е от тези, които лесно се разсейват и самоконтролът не е най-силната им страна, ще е полезно да промени средата около себе си. Като се постави на място, в което има по-малко изкушения, е по-вероятно да се съсредоточи. Обикновено стаята му е пълна точно с разсейващи фактори. Така че му предложете да седне да учи в хола.
Препоръките как г-н или г-ца „След малко“ да се пребори с навика да отлага умният родител не бива да поднася под формата на назидателна лекция, а артистично, ненатрапчиво, като разказ за нещо интересно, което е прочел. И не наведнъж, защото тийновете не се славят като хора с много устойчиво внимание.
Огромната причина за отлагането е, че тийнът не цени достатъчно целта, която се налага да постигне. Затова не може да се мотивира да работи и търси всякакви поводи да отлага.
Leave a reply