На много места по вестници, както и в различни сайтове, може да прочетете, че белият шум е подходящ за успокоение
Това не е точно така.
Цветовият и честотният диапазон, достъпни за човека, не са кой знае колко богати. За разлика от животните ние не възприемаме ултразвука, докато кучетата например прекрасно го чуват. На тази особеност на възприятието са базирани специални устройства за отблъскване на агресивни животни.
Но да не чуваме, не означава, че не чувстваме. Макар че човешкото ухо не е способно да улови ултразвука на нивото на обичайния слух, въпреки това организмът реагира. При особено чувствителните натури тази тоналност може да предизвика пристъпи на паника и страх. Липсват външните причини за тревога, но човек се чувства, меко казано, неуютно.
Разумът се концентрира върху самия себе си и човек изпада в самохипноза. В такова състояние можем да попаднем където си пожелаем.
С тази теория не са съгласни хората, които с ушите си нееднократно са чували членоразделни думи, ясно различими на фона на потока от бял звук. Опитните астрални пътешественици твърдят, че това са звуци от отвъдното. Не всеки може да ги чуе. Но ако напрегнато се вслушваме в ефира, ще постигнем резултат.
Ще споделим личен опит в тази област
Преди сън включих в слушалките си бял шум и се приготвих да заспя. Отначало не се случваше нищо: монотонното шумолене в ушите ми започна да ме приспива. Но изведнъж ми се стори, че през него, като през пелената на дъжда, започнах да различавам далечни гласове.
Съсредоточих се, оставих се на емоциите, спрях вътрешния диалог. Гласовете звучаха все по-отчетливо и силно. Не се различаваха отделните думи. Струваше ми се, че така звучи песента на слънчевия вятър или по този начин диша Вселената.
Не помня колко време мина от момента на появата в моя ефир на странните гласове и звуци, дали са минали минути, или часове
Не помня и в какъв момент съм заспала, което ми се случва много рядко На сутринта от чутото беше останало странно впечатление като от сън, чиито подробности не помниш, но знаеш, че е бил хубав, красив, приятен.
На следващата нощ реших да повторя експеримента. И какво беше удивлението ми, когато резултатът беше точно противоположен. В равномерния шум чувах не приспивните звуци на Космоса или „елфийските напеви”, а застрашително ръмжене, вой и страховити звуци, издавани от непознати същества. Имаше и гласове, но те не се отличаваха с дружелюбност. Като че някаква сила се противи на появата ми в зоната на действие на белия шум.
С усилие се откъснах от впеценението и изключих фонограмата. Сърцето ми биеше лудо, по челото ми беше избила пот, не ми достигаше въздух. Класическа картина на паник атака.
Не крия, че имаше още експерименти с шумове с различни резултати и видения. Стана ми ясно, че това не са халюцинации, родени от възпаленото ми въображение. А ако се настроим на нужната честота, можем да получим сигнали от Вселената…
Leave a reply