Хубаво си помислете какви правила ще трябва да спазва вашия наследник, за да не разочаровате себе си, както и за да възпитате добре него или нея
Колко права беше баба ви, като казваше, че на майката й е най-лесно, докато води детето си за ръчичка.
Преди малко повече от десетилетие това ви се виждаше някаква много странна бабешка мъдрост. Логично си мислехте, че ще е обратното – колкото повече расте наследникът, толкова по-лесно ще ви става. Е, като влезе в пубертета, вече осъзнавате и правотата на онзи пословица „Големи деца – големи ядове“.
То даже и ядове хич да няма, вие си се притеснявате превантивно и затрупвате тийна с правила, които трябва да предпишат безопасно, разумно, далновидно поведение във всяка възможна ситуация. Но ситуации безброй много, защото вече не го водите за ръчичка. Забравете, че можете да ги предвидите всичките.
А пък и той вероятно демонстрира все повече досада и все по-голяма непоносимост към правила. Това е неизбежна част от пубертета, специалистите съветват да я осъзнаете като природна закономерност, подобна на изгрева и залеза. И да сведете родителските норми, които искате да налагате, до наистина нужните. За 12+ все на нещо сте го научили.
Щом вече е тийн, на 12+ сигурно сте го научили как да се грижи за оцеляването си. Няма да се остави да умре от глад, така че всеки ден не е необходимо нито да му обяснявате какво кога да яде, нито да го питате ял ли е. Синовете и дъщерите единодушно класират това като един от най-дразнещите навици.
Ако искате порасналото ви дете да спазва правила, трябва да можете да ги поберете на един лист
Научили сте тийна на ценности, така че си спестете проповеди, щом няма конкретен повод за тях. Примерно „В нашето семейство се уважаваме и не си викаме“ вече не е правило, което налагате, то се смята за усвоено. Това е реплика, която изричате само при настъпило „застрахователно“ събитие -позволил си е да ви повиши тон.
Научили сте го и на маниери, така че не му повтаряйте „Не плюй на улицата “ и не му обяснявате всеки път как се държи възпитаният човек, когато е на гости.
Същото е и с още маса излишни норми и въпроси, които тийновете смятат за проява на неуважение към напредналата си възраст.
Малко, но качествени
Специалистите препоръчват да разделите правилата на три групи и да не прекалявате с бройката на нормите в тях. Колкото по-малко, толкова по-добре.
В първата група влизат правилата за безопасност и здраве. Много добре си помислете какви да са, защото освен общовалидните, трябва да има и специфични за вашето дете. Ако то не е склонно на рискове, не му пълнете главата с предупреждения и забрани само защото се сещате за всякакви потенциални възможности и изкушения. Вярно, вече не е малко хлапе и няма да му дадете идеи, които иначе не биха му хрумнали да пробва. Но знае ли човек какво ще стане, ако всеки път, щом тръгва на купон, повтаряте „И да не се напиеш“. Може да вземе да опита какво му е толкова страшно на това напиване, за което майка му всеки път предупреждава.
Във втората група влизат правилата за всекидневните задължения
И тук се въздържайте да досаждате с повтарянето им и с проверката дали са спазвани. На тийна, който ви е доказал, че старателно си готви уроците, няма нужда да задавате въпроса
“ Научи ли си“, още щом го зърнете.
Третата група правила са свързани с взаимоотношенията. Примерно, в никакъв случай да не ви лъже, какъвто и гаф да е направил. Уверете го, че ще оцените честността му. Обратното – криенето е черна точка. То това правило вие вероятно го налагате още от най-ранна възраст, но обикновено в пубертета става актуално повтарянето му.
Leave a reply