„Сега ще те науча аз тебе!“ Точно в такива крайни случаи родителите си позволяват и открито да заплашват
Както от опит знаете, заплахата е проява на безсилие.
И е доказано, че няма дългосрочен положителен възпитателен ефект
Педагозите твърдят, че е много по-полезно да обявявате правилата, да обяснявате защо се налага да бъдат спазвани и меко да информирате какво следва, ако детето ги нарушава.
Например „Не бива да настояваш баба да ти купи чипс, като те взема от детската градина. Той е много солен. Пък и като го изядеш, вкъщи няма да ти се яде плодовата салата, която тя ще ти приготви. Баба ще се обиди, а ти не искаш това. Нека се договорим: ти не мрънкаш за чипс, изяждаш вкъщи плодовата салата и гледаш любимото си филмче по телевизията. Но и чипс, и филмче не става.“ Колкото и да е малко детето, то ще разбере предупреждението.
Сигурно ще се наложи няколко пъти да повторите правилата, за да стане ясно какво е забранено и какво следва при нарушение. После не се колебайте да наложите наказание, като отново обясните защо.
Заплахите и санкциите престават да действат, когато са прекалени или препалено чести. По тази причина винаги предлагайте помощ. Вместо да се заканвате „Или тръгваш, или тръгвам без теб, а ти оставаш вкъщи“, пробвайте с въпрос: „От какво имаш нужда още, за да се приготвиш за тръгване?“
Опитвайте да се договаряте. Вместо да отсечете: „Изяж си пилешката каша, защото друго няма да ти дам и ще си легнеш гладен“, предложете на детето нещо: „Може ли някак да направим кашата по-вкусна? Като ти дам да пиеш сок, докато я ядеш?“ Може да му делегирате отговорност то да измисли решение, в това число и да се спазари – примерно, че ще изяде кашата, ако му позволите да играе 15 минути на компютъра или на телефона след вечеря. Това не е отстъпление от ваша страна, а проява на гъвкавост.
Add comment