Не му било сега времето – ами кога – единият е на 37, другият на 32
Аз съм вече на 63 години и въпреки че имам двама големи сина, още нямам нито едно внуче, а което е още по-лошото – май и не се очертава да имам такова. Големият ми син не е женен, но вече осем години си има сериозна приятелка, живеят заедно като женени. Като ги питам защо не вземат да се оженят, ми отговарят, че вече така се правило, бракът бил отживелица. А на въпросите кога ще си родят дете, казват, че още е рано, времената били тежки. Сякаш аз като ги раждах бяха много леки…
Той е вече на 37 години – вярно мъж е – ама и тя е на 35, жена е, докога още да чака? Но не искат и това е…
Малкият пък е на 32 години и въпреки че казва постоянно за разни момичета, с които излизал, нито се задържа с тях, нито съм ги виждала. Още живее при нас с баща му, хваща се на работа за месец-два, после една година стои без работа и чака от нас да му даваме пари да излезе на кафе да се види с някого…
Веднъж го попитах: „Маме, кажи, ако си гей, ще те разбера, аз съм модерна жена.“ Той се разсърди: „Никакъв гей не съм, как да намеря жена като все нямам пари.“
Ами как ще имаш, като не работиш? Макар и винаги да сме му давали, и сега като поиска, му давам… Ще му давам и повече, ако това ще доведе до нещо, но започвам да губя надежда.
З.Д., Стара Загора
Add comment