Като чуете „Няма пък“, ви притъмнява пред очите. Що за непослушно дете ви се е паднало. Или ви отговаря, или се пазари, или си прави оглушки, или тихомълком върши, каквото си иска
Я си помислете дали правилно налагате дисциплина. Тя има поне 10 врагове, които родителите си създават сами.
Извън класацията са двата най-големи – ако не сте изяснили правилата, които детето трябва да спазва, и ако много често то ги нарушава, а от вас няма реакция. Тогава няма какво да се чудите на провалите си.
10-те много разпространени родителски грешки, които пречат да се възпитава дисциплина, много често са наследствени. Т.е. така са постъпвали с вас вашите родители. Или са постъпвали обратното, вие сте мразели това и сте се заклели да не правите така със собственото си дете. Няма значение кой от вариантите е. Ако осъзнаете грешките си, не е трудно да ги поправите.
1. Страх от наказания, а не разбиране. Като възпитавате дисциплина, вашата цел и родителска отговорност е да научите детето как да живее добре, как да се впише в обществото, как да пази здравето си и т и. То трябва да разбира смисъла на правилата, а не да ги следва под страх от наказание. Когато възникне необходимост да налагате дисциплина, запитай-
те се какво искате да постигнете и открийте подходящия начин да предаде-те урока. Напълно е възможно да дисциплинирате спокойно, с уважение към личността на детето и като му показвате своята обич.
2. Бъркате последователност и праволинейност.
Детето във всеки момент трябва да е наясно какво очаквате от него, но това не означава фанатично да изисквате следване на правилата. На моменти може да давате известна свобода.
3. Бъркате причина и следствие. Детето ви не е лошо, за недисциплинираното му държание си има мотив. Като го разберете, ще знаете как да действате. От това зависи и реакцията ви. Едно е синът или дъщеря ви да бутне вазата, защо-
то взимате таблета при нарушение на правилото за половин час игра. Друго е да я счупи, като тича из къщи. В първия случай може да наложите наказание без много приказки. Във втория може да се задоволите само с изтъкване на доказателството защо не бива да се тича из къщи.
4. Говорите много и остро. Като детето е пре-възбудено, трябва да замълчите. Няма да постигнете нищо с многословни упреци и поучения. Ще го претоварите с информация и ще задълбочите конфронтацията. Изчакайте да се успокои и тогава говорете. Когато пък реагирате прекалено остро, детето се съсредоточава върху вашата реакция, а не върху своите действия. Затова дайте време и на себе си да се успокоите, после
обсъждайте проблема и възпитавайте дисциплина. Така ще фокусирате вниманието на детето върху собственото му държание, няма да го отвличате със своето.
Leave a reply