Нямам проблем да живея и без този подпис, но искам да разбера, че наистина свързва живота си с мен
От известно време ме тормози едно нещо, което за повечето от вас сигурно ще им се стори съвсем маловажно. Всъщност и аз самата не знам дали е така и дали не се мъча безпричинно.
От десет и нещо години живеем заедно с моя приятел. Той за това време всъщност ми е съпруг, макар и да нямаме подпис, десет години не са никак малко време.
Заедно сме от седемнайсет годишни, аз сега съм на 27, той е на 28.
И двамата завършихме висше и сега работим. Знаем се с родителите на другия, често ходим на гости и на едните, и на другите. В последно време те започнаха да ни подпитват какви са ни плановете, особено за това не мислим ли вече за деца.
Всъщност и това го попитах аз онзи ден, тъй като, честно казано, тази мисъл започна да ме спохожда все по-често. Каквото и да говорят, че сега хората били млади по-дълго, според мен една жена трябва да стане майка – поне за пръв път – преди да навърши трийсет.
На всичко това обаче той отговаря, че още сме прекалено млади, а бракът е отживелица и вече никой не живее така.
Аз обаче все повече се замислям за дете, а не е ли по-добре едно дете да се роди в нормално семейство с брак?
В.Т., Пазарджик
Add comment