Понякога промяната в тийнейджърите е толкова скорострелна, че родителите само се питат ошашавени: „Ама какво стана с нашето дете?!“
Как така вашето дете, което имаше толкова приятели и обичаше да играе навън, сега не контактува почти с никого? Как момчето или момичето, което до вчера се връщаше весело у дома и ви разказваше превъзбудено за деня си, сега е мълчаливо и все гледа да се скрие в стаята си? Как увереното и забавно хлапе започна да се изчервява, да заеква и да не гледа никого в очите?
Промените, които се случват в тялото, психиката и света на един тийнейджър, могат да го смутят и дори уплашат. Някои се притесняват от телата си – от порастването на гърдите, от появата на окосмяване и т.н. Притесняват се от своите връстници, които стават все по-отворени, нахакани, агресивни. Започват и страхове как ще се впишат в социалната среда, как ще се справят в училище и с очакванията на близките си. И се свиват в черупките си.
Обикновено това е фаза, която с времето и с малко помощ от родителите отшумява
Е, някои тийнове са си интровертни и минават през юношеството без типичните тайфи и грандиозни купонясвания. Намират си един-двама приятели, които са като тях, и щастливо порастват заедно. Ако синът или дъщеря ви се чувства добре така – без да има много приятели и без да щурее по цели нощи със съучениците си, не критикувайте и не насилвайте да се променя.
Ако обаче мислите, че детето ви има нужда от помощ, за да преодолее своята свенливост, на първо място никога не го наричайте срамежливо
Не го сравнявайте с другите – това ще го накара да се затвори още повече в себе си. Всеки тип критика ще има обратен ефект, кога-то става въпрос за срамежлив тийнейджър. Не че трябва да го обсипвате с похвали и комплименти. Просто го приемайте какъвто е и му покажете, че е ценен, обичан и има вашата пълна подкрепа. Отбелязвайте всяко негово постижение и не крийте гордостта си от неговите качества. Важно е да му помогнете да изгради своята самоувереност.
Add comment