Съгласих се прибързано, а сега, честно казано, ме е страх
Неочаквана дилема ме мъчи от известно време. И не знам дали самия факт, че се колебая ме прави лош човек… Истината е, че брат ми, който е четири години по-голям от мен има спешна нужда от трансплантация на бъбрек и аз обещах да му дам единия от моите…
Воден от емоцията му предложих да се изследвам за сходство и, че ако се окаже, че имаме такова, ще му даря единия си бъбрек. При него става въпрос за животоспасяваща трансплантация.
Някак си тогава като че не мислех какво ще се случи, ако се окаже, че имаме сходство, тъй като за тези неща роднинството не е никаква гаранция.
Оказа се обаче, че сходство имаме и няма никакъв проблем моят бъбрек да му бъде трансплантиран.
Изведнъж, както дотогава не бях се замислял, започнах да се притеснявам. Роден брат ми е и искам да помогна, но да се лишиш от такъв орган ей така доброволно… Знам също така, че остана ли с един бъбрек, ще трябва да променя коренно начина си на живот, да пазя диети, да спра алкохола… И случи ли се нещо, няма да имам друг бъбрек. Чувствам се гузен от самия факт, че се колебая, но наистина не знам какво да реша, а трябва да взема решение в рамките на идните два дни…
И. К., Добрич
Leave a reply