Прави се, че не ви чува
Обикновено това е начин то да изпрати на родителите си послание, че решението е не тяхно, а негово, който се явява с т.нар. бебешки пубертет около 2-годишна възраст. Отучете го от оглушки, за да си спестите доста проблеми после. Постоянното повтаряне на едно и също кара детето да мисли, че дори и да не изпълни исканото веднага, вие ще му напомните и ще чакате, докато си избере подходящ момент. Или пък ще се откажете.
Трябва ясно да демонстрирате, че не става така. Ако детето се занимава с нещо друго и се разсейва, вземете играчките или спрете телевизора, докато не направи това, което искате. Не говорете от разстояние – застанете пред него, хванете го за ръка и кажете какво очаквате. Използвайте контакт очи в очи и изисквайте отговор. Така ще знаете, че ви е разбрало.
Ако не успеете да се справите оглушките, наложете наказание, пропорционално на това колко пъти се е наложило да повторите една и съща заръка. Примерно, ако 3 пъти го викате за вечеря, няма да гледа телевизия 3 дни. Нека санкцията е свързана с дейности, които са важни за детето. Целта е да разбере, че е в негов интерес да спазва изискванията.
Обича да хленчи
Еднакво дразнещо е, независимо защо го прави -дали иска внимание, услуга или нещо, което сте забранили.
За да се справите, не е достатъчно само да казвате „Спри да мрънкаш“. Обявете условия: „Поискай сок с нормален глас и ще получиш“. Или „Ще ти купя сладолед, когато помолиш учтиво, а не с хленчене“. Или „Ще си играем, щом си свърша работата след 15 минути. Но само ако през това време не мрънкаш“. Или само още веднъж повторете забраната и обяснете защо сте я наложили: „Няма повече да играеш на таблета, защото сме се договорили за половин час, а той вече мина „. После игнорирайте евентуално продължаващото хленчене. Като не откликвате, детето ще спре.
Непрекъснато иска нещо да му купите
И не само иска, ами ви дърпа в магазина, плаче и се търкаля по пода. Кажете много ясно защо няма да купите куклата или колата. Примерно защото вече има няколко и не се нуждае от още една играчка.
Може да предложите вариант, с който ще възпитавате и финансова грамотност. Посъветвайте детето да си спестява парите, които получава примерно за празници. Когато започне да иска, кажете: „Ще си купиш сам/а с твоите пари“. Ще останете изненадани колко много неща децата всъщност не искат да имат, ако се налага да си ги платят сами.
Не се притеснявайте и да заявявате, че нямате пари, без да насаждате у детето тревога заради финансова нестабилност на семейството. Обяснете, че в бюджета за този месец не са предвидени разходи за играчки. То може да е само на 4 години, но постепенно трябва да започнете да развивате финансовата му компетентност. Така ще разбере, че парите не растат по дърветата, изкарват се с труд, обикновено са краен брой и не могат да бъдат харчени без план.
Може и да правите списък с желания. Така не отхвърляте исканото и излизате от ситуацията с тръшкането. Детето няма да се чувства нещастно, когато записаните желания станат подаръци за празници. А някои и ще бъдат забравени, защото вече няма да са интересни.
Leave a reply