Защо детето иска да живее при баба си и дядо си?

Тийнейджърът казва, че иска да се премести при баба и дядо. Първата ви реакция е да се обидите

Недейте, защото това не значи, че сте лоши родители. Даже по-често значи обратното.

Преди да обсъждате преместването, вникнете в причините. Ако тийнейджърът има желание да живее далеч от вас, защото вкъщи е напрегнато – с вашия партньор се карате постоянно, за доброто на детето е да отиде за известно време при баба и дядо. Поговорете с него и признайте, че разбирате защо иска да се отдалечи. Сега самите вие имате силна мотивация да поставите брачните си отношения в ред, така че синът или дъщеря ви да се върне вкъщи. Нормално е семейството да живее заедно.

Значително по-често внезапната любов към баба и дядо е продиктувана от родителския контрол. Тийнът се чувства ограничаван, притискан с изисквания, затрупан със задължения. И иска да отиде там, където ще бъде предимно глезен. Няма лошо да поживее с баба и дядо Известно време, но само ако е сигурно, че могат да държат под контрол важните неща. Дреболия е, че на майка ви или свекърва ви дори няма да й хрумне да кара внучето само да си оправи стаята. Но ако тийнът ще се държи като отвързан и ще се прибира, когато му хрумне, твърдо обяснете защо не сте съгласни да се мести. Нека първо докаже, че може да не нарушава основните правила – стабилен успех в училище, спазване на вечерния час и никакви из-цепки. Тогава ще се съгласите за няколко месеца да смени обстановката.

При конфликт и открит бунт срещу родителите обикновено тийнът също си събира багажа, за да тръгне при баба и дядо

Внимателно премислете дали не е по-добре да не наслагвате напрежение, ами
да позволите да живее няколко седмици в другата къща, докато всички се успокоите. Ясно му заявете, че това няма да промени правилата и необходимостта те да бъдат спазвани.

Починете си един от друг, но накарайте баба и дядо да изискват от тийна същите неща, които изисквате вие. Преценете впрочем дали не рискувате да натоварите възрастните хора с голямо напрежение. Макар дистанционно, контролирайте. Контактувайте често по телефона и на живо с детето и с родителите си.

Постарайте се бързо да се договорите с тийна по проблемите, предизвикали бунта. Все пак наистина е нормално той да живее с родителите си, докато стане пълнолетен.